Водещата Нана Гладуиш разказва за преживяванията си с онкологичното заболяване, за загубите в семейството и за това как любовта и вниманието оформят ежедневието ѝ, съобщава town.bg. В откровен разговор с Мариян Станков – Мон Дьо тя обобщава, че думата „рак“ се е появявала три пъти в живота ѝ, а между диагнозите е загубила най-близките си хора – баща си, майка си и сестра си.
Гладуиш описва себе си като човек, отличаващ се от представите за типичната жена и говори за „енергия“, която носи със себе си: в нея има и слънце, и буря. В дългия си път през медиите и телевизионната среда тя признава, че често се е чувствала недостатъчно красива спрямо наложените стандарти – не достатъчно фотогенична или с „непосредствено желани“ физически качества. Тези впечатления според нея са я формирали, но не са определили целия ѝ път.
В спомените ѝ за детството и юношеството мястото на строгото възпитание е централно. Нана разказва, че родителите ѝ са били строги, но и толерантни, забавни и будни хора. В поколението им се е възпитавало, че децата не трябва да се прегръщат или да демонстрират чувства – факт, който е повлиял на нейната способност да изразява любов. По нейни думи тя е произнесла „обичам те“ на съпруга си за първи път едва около 30-годишна възраст. Днес тя преосмисля уроците от родителите си и признава, че и баща ѝ, и майка ѝ са ѝ дали много ценни неща.
Едно от най-тежките ѝ спомени е свързано с баща ѝ, когото видяла безсилен в края на живота му. Тя описва последните дни като момент, в който силният в семейството човек показал страх и сломеност пред диагнозата, когато лекарската прогноза сочела, че му остава „не и месец“. Баба ѝ също е починала от рак, а майка ѝ е била диагностицирана с Алцхаймер – болест, през която Нана споделя, че е намирала утеха, като сяда до нея и се прегръщат, въпреки липсата на думи.
Докато е била в Израел във връзка с потвърждаване на втората си диагноза, Нана научава и за заболяването на сестра си. Тя описва реакцията си като хвърляне в спасяване на другия, при което е забравила за грижата за собственото си здраве. Чувството е било сравнимо с това да си притиснат до стената и някой да ти е насочил оръжие, образно казва водещата.
Първият тласък към истинската битка започва през 2012 г., когато за първи път ѝ е поставена диагноза рак. На 38-годишна възраст тя научава за болестта, а в това време детето ѝ е на 2 години и 7 месеца. През годините тя преминава през множество процедури и терапии: биопсии, операции, две химиотерапии, две таргетни терапии, две лъчетерапии, хормонални лечения и други интервенции. По думите ѝ ракът е „носил дрехите ѝ, седял е на масата ѝ, спал е в леглото ѝ“; вече 14 години тя всяка вечер приема медикамент – символ на продължителна, непрекъсната борба.
Нана описва и емоционалната страна на заболяването – момента на временно спокойствие след петата година наблюдение, когато си позволила да се отпусне, но след това нова вълна на болестта я е сполетяла. Тези периоди я научили, според нея, че преживяването на рака е циклично и изисква постоянна готовност за реакция и надежда.
В разговора тя подчертава и мястото на любовта като ключова опора в живота ѝ. Грижата за близките, взаимоотношенията и личната енергия са източник на сили в най-тежките моменти. Този опит Нана описва като комплексен – съставен от страх, болка, загуби, но и от малките жестове на близост, които дават смисъл и подхранват желанието за живот.
Материалът е представен като част от важни новини за лични истории на публични личности и цели да даде обзорен поглед върху пътя на една жена, която съчетава професионален живот в медиите с дългогодишна битка с болестта, илюстрирайки как семейните ценности и личната устойчивост се оказват централни за справянето в трудни времена. В този контекст разказът на Нана е и напомняне за значението на подкрепата в семейните и социални мрежи, както и за дългосрочните предизвикателства пред хората, живеещи с диагноза рак, представени в новини и репортажи от типа важни новини и лични интервюта за таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
