Бившият външен министър Надежда Нейнски отправи критики към начина, по който българската дипломация е реагирала след протестната нота на Иран заради разполагането на американски самолети-цистерни в авиобаза „Безмер“. В публикация в социалните мрежи тя направи сравнение с подобна ситуация отпреди няколко месеца и посочи, че двата случая са били решени по коренно различен начин.
По думите ѝ преди 4 месеца, след като служебното правителство е разрешило използването на военното летище „Враждебна“ и част от гражданското летище в София от американски самолети-цистерни, Техеран е изпратил остра дипломатическа нота до България.
Нейнски разказва, че тогава иранският външен министър Абас Арагчи е поискал среща с нея по време на заседание на външните министри в Брюксел. Тя е приела предложението, но разговорът не се е състоял, след като иранската страна настояла публично да бъде обявено, че инициативата за срещата е дошла от България.
След отказа на София срещата е била отменена, а ден по-късно българското Министерство на външните работи е извикало иранския посланик, за да му връчи официалната позиция на страната.
Според Нейнски настоящата ситуация повтаря същия дипломатически казус, но с различен подход. След решението на Народното събрание американски самолети да бъдат разположени в авиобаза „Безмер“ и последвалата протестна нота от Иран е станало известно, че е проведен телефонен разговор между външните министри на двете държави.
Бившият първи дипломат отбелязва, че този път инициативата за разговора е дошла от българската страна. Според нея това е позволило на Техеран да представи случилото се като опит на България да се оправдава за свое суверенно решение.
Нейнски изразява недоумение и от факта, че иранският външен министър си е позволил публично да отправя препоръки към българското правителство, без това да получи официален институционален отговор.
Тя подчертава, че в дипломацията въпросът кой инициира даден разговор не е формалност, а носи важен политически сигнал, който понякога има по-голямо значение от самото съдържание на разговора.
По думите ѝ подобни сигнали са насочени едновременно към българското общество, към Иран и към международните партньори на страната. Те показват доколко България защитава авторитета на своите институции, дали ясно заявява, че външни държави не могат да влияят върху суверенните ѝ решения, както и дали последователно изпълнява поетите съюзнически ангажименти.
В заключение Надежда Нейнски отбелязва, че символите и начинът, по който се води дипломатическата комуникация, имат съществено значение в международните отношения. Според нея ролята на външния министър е не само да поддържа диалог, но и да гарантира, че всяка дипломатическа стъпка укрепва авторитета и позициите на България на международната сцена.
