След близо десетилетие на тежки битки, усилията на множество родители и адвокати и най-вече след преживяното от хиляди деца, понесли сериозни психически и физически последици, системата най-после започва да показва признаци на промяна в правилната посока. Все по-ясно се очертава подход, при който съдът поставя на първо място интереса на детето, неговото спокойствие, сигурност и правото му на пълноценно израстване, а едва след това формалното прилагане на разпоредби и законодателни модели, въведени през годините под влияние на практики и концепции, идващи извън България.
Какво означава на практика правото на детето да запази пълноценна връзка и с двамата си родители след тяхната раздяла?
В свое решение № 318 от 28 май 2026 г. Върховният касационен съд дава един изключително важен практически отговор на въпроса за системния, интензивен и адекватен контакт между дете и родител.
Ежедневен телефонен и видео контакт с родителя, при когото детето НЕ се намира.
ВКС постановява бащата да осъществява всяка вечер 10-минутен видео- и телефонен разговор с детето, с изключение на дните, в които детето е при него.
Но още по-важното е, че принципът действа и за двамата родители.
Когато през лятото детето се намира продължително време при бащата, майката също има право на видео- и телефонен разговор с детето всяка вечер.
Това е важна проекция на философията, която успешно успяхме да заложим и защитим в новата редакция на чл. 59, ал. 4 от Семейния кодекс – при определяне на мерките относно детето съдът трябва да изхожда от неговия най-добър интерес и от необходимостта да бъде съхранена пълноценната му връзка и с двамата родители.
ВКС изрично напомня и нещо фундаментално:
Правото на лични отношения не е само право на родителя. То е самостоятелно право и на детето.
А целта на режима на лични отношения е не просто да разпредели уикенди, празници и ваканции.
Целта му е „да запази и развива емоционалната връзка на детето и с двамата родители“ и да гарантира пълноценното му общуване с родителя, при когото то не живее постоянно.
Това е съществена промяна в разбирането за родителството след раздялата.
Детето не трябва да „изчезва“ от живота на бащата, когато е при майката.
И не трябва да „изчезва“ от живота на майката, когато е при бащата.
Един кратък разговор вечер е изключително важен и означава много повече от десет минути споделеност.
Да чуеш „лека нощ“ от татко/мама.
Да разкажеш как е минал денят.
Да покажеш рисунката от училище.
Да знаеш, че мама и татко продължават да бъдат там.
Раздялата прекратява отношенията САМО между партньорите.
Тя не трябва да прекъсва ежедневната връзка между детето и всеки един от неговите родители.
Именно това означава родителството да остане споделена отговорност, а не разпределена привилегия само за единия родител.
