Промените при трудовите договори за 4-часов работен ден не са насочени срещу служителите, а срещу практиките, които прикриват реална заетост на пълен работен ден. Това заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, която обясни, че целта на мерките е ограничаване на сивата икономика и гарантиране на реални осигурителни права.
В ефира на „Здравей, България“ социалният министър защити заложените в държавния бюджет политики и увери, че правителството няма планове да запълва финансовите дефицити чрез ново увеличение на данъците.
Според Ефремова основен приоритет на кабинета е запазването и повишаването на доходите на най-уязвимите групи, въпреки сложната финансова ситуация и увеличаването на държавния дълг.
„Основната ни цел е хората, които най-силно усещат икономическите затруднения, да получат необходимата подкрепа и доходите им да бъдат защитени“, посочи министърът.
Тя обясни, че вместо данъчни промени държавата трябва да търси начини за подобряване на приходната част на бюджета чрез по-ефективен контрол и мерки срещу нарушенията.
Край на заблудата за 4-часовите договори
Една от ключовите теми, които Ефремова коментира, са промените при договорите за непълно работно време. По думите ѝ проблемът идва от широко разпространеното разбиране, че 4-часовият труд автоматично носи същите осигурителни права като пълния работен ден.
Министърът уточни, че трябва ясно да се прави разлика между трудов стаж и осигурителен стаж, тъй като двата показателя не винаги съвпадат.
Тя отхвърли твърденията, че новите правила ще доведат до загуба на права за стотици хиляди работещи. Според нея промените са форма на защита, защото ще дадат възможност на служителите да разберат реалните последици от договорите, които подписват.
Ефремова подчерта, че е логично служител, който работи 8 часа дневно, да има различни права от човек, който работи 4 часа.
Според нея една от основните цели е да бъдат прекратени практиките, при които работници официално са назначени на половин ден, но реално изпълняват пълно работно време.
„Това ощетява хората, защото при болничен, обезщетение или пенсиониране те получават по-малко заради по-ниските осигуровки“, обясни министърът.
Тя допълни, че сред работещите на непълно време има майки, студенти и хора с увреждания, но това не е единствената група. По думите ѝ има и случаи, в които хора работят по няколко договора по 4 часа или извършват повече труд от официално записаното.
Спорът за инвалидните пенсии
Наталия Ефремова коментира и критиките около промените, свързани с преосвидетелстването и инвалидните пенсии. Тя категорично отхвърли твърденията, че пенсии могат да бъдат спрени само заради подаден сигнал.
По думите ѝ става дума за случаи, при които в рамките на наказателни производства се установяват фалшиви медицински документи.
Като пример тя посочи ситуации, при които документ е издаден от името на лекар след неговата смърт или е подписан от човек, който обективно не е можел да извърши медицинската дейност.
Министърът обясни, че проблемът е свързан със сроковете, в които Националният осигурителен институт може да поиска ново разглеждане на решение на ТЕЛК.
Тя беше категорична, че само сигнал без проверени доказателства не може да бъде основание за спиране на инвалидна пенсия.
Минималната заплата няма да бъде замразена
Ефремова заяви още, че минималната работна заплата няма да остане на сегашното си ниво през 2027 г. Според нея обаче размерът ѝ не трябва да се определя единствено чрез автоматична формула.
Министърът смята, че при изчисляването трябва да се отчитат икономическата ситуация, квалификацията на служителите, спецификите на различните сектори и реалният принос на работещите.
Тя посочи, че предстоят разговори със синдикатите и работодателите за нов механизъм за определяне на възнаграждението.
Ефремова увери, че действащите правила гарантират, че минималната заплата не може да бъде намалена спрямо вече достигнатото равнище.
„При всички случаи тя трябва да бъде над 620 евро“, заяви министърът.
Пенсии и осигурителни доходи
Социалният министър отхвърли възможността в момента да бъдат ограничавани възможностите за ранно пенсиониране или да се увеличава допълнително пенсионната възраст.
Тя припомни, че законът предвижда постепенно увеличение на възрастта за пенсиониране до 2037 г., след което системата трябва да бъде анализирана.
Ефремова защити и увеличаването на максималния осигурителен доход с аргумента, че по-високите осигуровки водят до по-големи обезщетения при болест, майчинство и бъдеща пенсия.
По думите ѝ обезщетенията за безработица също зависят основно от дохода, върху който човек се е осигурявал.
Минималното обезщетение, което е малко над 9 евро дневно, се получава само при определени условия – например при доброволно напускане, дисциплинарно уволнение или повторно получаване на обезщетение в кратък период.
„Не искаме да създаваме професия „безработен“. Целта е хората да бъдат стимулирани да търсят и намират работа“, заяви Ефремова.
