Напрежението между Съединените щати и Иран отново ескалира след поредна размяна на военни удари, последвала свалянето на американски боен хеликоптер над Ормузкия проток. На този фон перспективите за дипломатическо решение остават неясни, а отражението върху световната икономика става все по-осезаемо.
По нареждане на президента Доналд Тръмп американските въоръжени сили са атакували обекти на иранската противовъздушна отбрана, командни пунктове и радарни системи в района на стратегическия морски коридор. Според Вашингтон операцията е предприета като ответна мярка срещу действия, които застрашават американски военни сили и международното корабоплаване.
Малко по-късно Техеран отвърна с ракетни и безпилотни атаки срещу американски военни съоръжения в Бахрейн, Йордания и Кувейт. По информация на американски представители голяма част от снарядите са били неутрализирани, без да бъдат регистрирани жертви или сериозни материални щети.
Иранското външно министерство отправи остро предупреждение към държавите от Персийския залив, като настоя те да не предоставят териториите си за провеждане на американски военни операции. Външният министър Абас Арагчи заяви, че страната му ще реагира на всяка атака или заплаха срещу националната си сигурност.
Междувременно усилията за постигане на трайно примирие продължават. Американската администрация твърди, че все още съществува възможност за политическо споразумение. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс изрази увереност, че страните са близо до договореност, която да адресира иранската ядрена програма и едновременно с това да защити интересите на Вашингтон.
Военната криза обаче вече оказва сериозно влияние върху световните пазари. Американската агенция за енергийна информация предупреди, че ограниченията върху добива и транспорта на петрол в района на Персийския залив водят до бързо свиване на запасите в най-големите икономики. Според анализаторите това може да доведе до допълнително поскъпване на енергоносителите и храните.
Очакванията са публикуваните данни за инфлацията в Съединените щати да отчетат най-високите стойности от последните три години. Сред основните фактори се посочват именно скъпите горива и нарастващите цени на хранителните продукти, подхранвани от нестабилността в Близкия изток.
