Парламентът прие на първо четене промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като за гласуваха 157 депутати, 1 беше „против“, а 21 се въздържаха. С предложените изменения, внесени от „Прогресивна България“, се въвежда засилен държавен контрол върху функциите на особения търговски управител в групата на „Лукойл“ в България и се предвиждат ключови ограничения на неговите правомощия, включително възможност за съдебна проверка на разпоредителни сделки, засягащи собствеността на фирмите в групата, които дотогава не подлеха на обжалване, съобщава town.bg.
Сред новите мерки е и изискването особеният управител да се отчита месечно пред министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Един от вносителите на проекта, Стефан Белчев от „Прогресивна България“, аргументира, че целта е да се защити държавният бюджет, да се повиши прозрачността и да се осигури правна сигурност за всички граждани. Той подчерта очакваните резултати: намаляване на риска от искове за обезщетение заради лоши практики от страна на управителя и минимизиране на възможни злоупотреби.
Промените предизвикаха тежки дебати в пленарната зала. Представители на опозицията припомниха, че предходният вариант на текстовете стана известен с бързото си приемане за 29 секунди в Енергийната комисия под ръководството на Павела Митова в предишния парламент. За да се избегнат рискове от прибързано законодателство, опозиционни депутати подкрепиха идеята за отчетност, но настояха за официално становище от Министерството на финансите заради опасения от възможни съдебни претенции срещу държавата.
Мартин Димитров от „Демократична България“ посочи, че е необходима значително по-добра отчетност от страна на особеното управление, но изрази притеснение относно публични данни за потенциални арбитражни претенции срещу България. Той поиска представител на Министерството на финансите да изложи позицията си пред парламента и да увери, че новият законопроект не влошава защитата на държавата по отношение на тези рискове. В залата обаче представител на финансовото министерство не се яви.
От парламентарната група „Възраждане“ предложиха още по-радикални промени. Димо Дренчев заяви, че с новия закон не бива да се стига до ситуация, в която България да признае грешка и да улесни „Литаско“ в искове за милиарди евро. Според него фигурата на особения управител трябва да бъде премахната и те ще внесат такива предложения преди второ четене.
На процедурален план срокът за внасяне на предложения преди второ четене беше съкратен до 5 дни, което добави напрежение сред депутатите и засили опасенията за бързина при финализиране на текста. В дискусиите участваха както подкрепящи по-строгия контрол заради „важни новини“ относно управлението на енергийните активи, така и критици, които предупреждават за потенциални финансови и правни последици за държавата.
Решението на парламента бележи значима промяна в регулаторната рамка за нефтения сектор и в начина, по който държавата може да упражнява надзор върху частни и полугосударствени структури, управлявани от особен търговски управител. Промените целят да укрепят механизми за отчетност и да дадат възможност за съдебна защита при сделки, които променят собствеността на предприятия, предлагайки нов подход към контрол и прозрачност в сектора — теми, които продължават да бъдат акценти в новините и важни новини за обществеността и бизнеса.
Материалът ще бъде следен за предложенията и становищата, които ще бъдат внесени преди второ четене и за окончателното гласуване на текста, като оттук нататък дебатът ще продължи както в парламента, така и сред заинтересованите институции и компании. В репортажа са използвани елементи от дискусията в пленарната зала и цитати на вносители и опозиция, отразяващи основните мотиви зад промените, които вече предизвикаха остри реакции в политическите среди и у заинтересованите страни; материалът е част от ежедневните новинарски потоци на таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
