Сериозно напрежение възникна между европейските лидери, след като унгарският премиер Виктор Орбан отказа да оттегли ветото си върху финансиране за Украйна по време на срещата на върха на Европейски съюз на 19 март. Решението предизвика остри критики от редица държавни ръководители, които обвиниха Будапеща в нелоялно поведение и политически натиск.
Спорът е свързан със заем в размер на 90 милиарда евро, предназначен за подкрепа на Киев. Въпреки че по-рано е дал съгласието си, Орбан впоследствие задържа решението като средство за натиск заради проблем с петролопровод, преминаващ през Украйна, който е ограничил доставките на руски петрол към Унгария и Словакия.
След срещата унгарският лидер заяви в социалната мрежа Екс, че позицията му остава непроменена. „Няма петрол – няма пари“, написа той, подчертавайки, че страната му няма да подкрепи финансовата помощ, докато проблемът с доставките не бъде решен.
Изказването му предизвика остра реакция сред европейските лидери. Френският президент Еманюел Макрон определи действията като безпрецедентни, а германският канцлер Фридрих Мерц ги нарече „груб акт на нелоялност“, който може да остави трайни последици в отношенията между държавите от съюза.
Председателят на Европейски съвет Антонио Коща също предупреди, че европейските институции не могат да бъдат поставяни под натиск. По думите му подобно поведение е „напълно неприемливо“.
Унгария и Словакия в крайна сметка отказаха да подкрепят заключителния документ от срещата, който потвърждава намерението за отпускане на средствата за Киев. Въпросът ще бъде обсъден отново на следващото заседание на европейските лидери.
В основата на конфликта стои продължаващ от седмици спор. Будапеща и Братислава обвиняват украинските власти, че забавят ремонта на повреден петролопровод, докато украинският президент Володимир Зеленски определя свързването на темата с военната помощ като форма на изнудване.
Европейска комисия се опита да посредничи и изпрати експертен екип за възстановяване на транзита на петрол, но Орбан отхвърли инициативата, определяйки я като несериозна.
Според европейски дипломати повечето лидери в съюза смятат, че твърдата позиция на унгарския премиер е продиктувана и от вътрешнополитически съображения. Финландският министър-председател Петери Орпо заяви, че Унгария използва темата за Украйна като инструмент в предизборната си кампания.
Ситуацията се усложнява от факта, че Киев се изправя пред сериозен бюджетен недостиг четири години след началото на Руската инвазия в Украйна. Очаква се страната да се нуждае от ново финансиране още в началото на май, което означава, че решение за европейския заем трябва да бъде взето най-късно до средата на април.
Дипломати от ЕС предупреждават, че ако блокадата продължи, Украйна може да се сблъска със сериозни финансови затруднения още през следващите седмици.
