Ново изследване от Училището за глобално обществено здраве към Нюйоркския университет установява, че силната тревога от стареенето е свързана с признаци на ускорено биологично стареене при над 700 жени в САЩ. Резултатите, публикувани в списание Psychoneuroendocrinology, показват, че субективните преживявания и убеждения относно остаряването могат да оставят измерим отпечатък върху клетъчно ниво, включително през маркери, улавяни от т.нар. епигенетичен часовник, съобщава town.bg.
Авторите на проучването анализират кръвни проби от повече от 700 участнички и откриват, че жените с високи нива на безпокойство, свързано с бъдещото влошаване на здравето, демонстрират ускорено епигенетично стареене. Водещата авторка, докторантката Мариана Родригес, коментира, че резултатите подкрепят идеята за тясна връзка между психичното състояние и биологичните показатели: тревожността, посочва тя, не е единствено психологически проблем, а фактор с потенциални реални последици за здравето.
Проучването подчертава, че става дума не за суета или притеснение за външния вид, нито за репродуктивен натиск, а за страх, фокусиран върху очакваното влошаване на здравето в напреднала възраст. Именно при тези страхове е регистриран ефектът върху епигенетичните маркери. В научната рамка ключов механизъм е свързан с дължината на теломерите – защитните „капачета“ в края на хромозомите, чието скъсяване е свързано с повишен риск от заболявания като рак, деменция и сърдечносъдови проблеми. Когато теломерите станат критично къси, клетките престават да се делят, което води до загуба на тъкани и функции.
Авторите напомнят и за по-ранни наблюдения: предишни изследвания при хиляди жени показват, че фобийната тревожност и хроничният стрес могат да доведат до съществено скъсяване на теломерите – еквивалентно на няколко години по-кратък живот в сравнение с по-спокойни индивиди. Паралелно, данни от други изследвания показват, че при хора, възстановили се от тревожни разстройства, теломерите могат да бъдат по-малко скъсени, а продължителната ремисия е свързана с подобрения в техния статус, което подсказва, че част от биологичното увреждане може да бъде обратимо.
Механизмите, чрез които негативните нагласи за стареенето се проявяват по три основни пътя: психологически – чрез промени в мисловните модели и очаквания, които влияят на паметта и други когнитивни функции; поведенчески – чрез намалена грижа за здравето, например отказ от спорт и адекватна диета; и физиологичен – чрез хроничен стрес и повишени нива на кортизол. В текста на оригиналното изследване се посочва, че при негативно настроени хора на възраст между 50 и 80 години може да бъде регистриран ръст на кортизола до около 40%, което се отразява негативно на имунната функция и повишава възпалението.
Резултатите също така влизат в по-широкия контекст на изследванията, които свързват нагласата към стареенето с дългосрочни здравни резултати. Едно мащабно 30-годишно изследване в САЩ, ръководено от д-р Бека Леви, показва, че хората с по-оптимистична представа за стареенето живеят средно с 7,5 години повече и имат по-нисък риск от сърдечни болести и деменция; при оптимистите е регистриран и по-голям обем на хипокампуса, докато песимистите демонстрират по-изразено влошаване и натрупване на амилоидни плаки, свързани с болестта на Алцхаймер.
Социалните фактори също играят роля за формирането на тревожността: жените често са по-натоварени като болногледачи и са по-често изложени на стресови ситуации, което може да засили негативните очаквания за стареенето. Изследването отбелязва и данни за повишен риск от разпад на отношения след тежки диагнози, както и статистики за значително по-голям дял жени сред хората, полагащи неплатени грижи за възрастни роднини.
За читателите това означава, че възприятието за старостта не е безвредно: формирането на по-позитивна нагласа и мерки за справяне с тревожността могат да имат реални ползи за здравето в дългосрочен план. Важно е тези научни новини да бъдат част от обществения дебат за здравето и социалната подкрепа на възрастните хора, отбелязват авторите и експертите, цитирани в проучването.
Това развитие във връзката между психиката и физиологията попада сред важни новини в здравната наука и е от интерес за платформи като таун.бг и за широката публика, която следи тенденциите в общественото здраве.
Абонирайте се за нас в Google News.
