Най-значимото политическо събитие през изминалата седмица безспорно беше оттеглянето на Румен Радев от президентския пост. След решение на Конституционния съд в петък той напусна „Дондуков“ 2 и продължи пътя си като гражданин и активен политически играч, а функциите на държавен глава бяха поети от вицепрезидента Илияна Йотова.
Дали моментът за оставка е бил добре премислен и какви ще са последиците за политическата система – тези въпроси обсъдиха политолозите Атанас Радев и Борис Попиванов, както и социолозите Боряна Димитрова и Евелина Славкова.
Подходящ ли беше моментът
Според политолога Атанас Радев ходът на президента е добре изчислен. По думите му Радев напуска институцията, носейки със себе си нейния авторитет и символен капитал, което представлява безпрецедентен случай в най-новата ни история.
Социологът Евелина Славкова допълни, че президентът е избрал последната възможна точка във времето, за да се включи пряко в партийна политика. Тя подчерта, че в политиката няма абсолютно „правилен“ или „грешен“ момент, а по-скоро баланс между цена и полза. Ако Радев беше изчакал края на мандата си, ефектът от евентуален политически проект щеше да бъде значително по-слаб. Оставката по време на мандата му позволява да използва натрупаната публична легитимност и да се позиционира като действащ, а не „завръщащ се“ политик.
Борис Попиванов също определи момента като логичен и последователен. Той припомни, че Радев традиционно прави ключови политически заявки около година преди изтичането на мандатите си – както при кандидатурата си за втори президентски мандат, така и сега, когато ясно загатва за премиерски амбиции. Според него настоящата ситуация е благоприятна и заради изчерпването на политическия цикъл, започнал с протестите през 2020 г.
Боряна Димитрова акцентира, че от гледна точка на личния политически проект на Радев, моментът е почти идеален. По думите ѝ парламентарните партии неволно са му дали „подарък“, осигурявайки му възможност за бърз и силен старт на нова политическа формация.
Как ще се промени политическата картина
Атанас Радев отбеляза, че президентът е направил изключително висока заявка, особено с посланията за търсене на „антимафиотски консенсус“. Това, според него, ясно вписва проекта в оста корупция–антикорупция и показва срещу кои политически сили е насочен. Политологът припомни, че още през 2021 г. Радев е разчитал на широк протестен блок, противопоставящ се на статуквото.
Евелина Славкова очерта няколко възможни ефекта от появата на нов политически проект с ясно разпознаваем лидер. Сред тях са потенциално повишаване на избирателната активност и мобилизация на разочаровани или апатични граждани, които не се припознават в традиционните партии. Тя подчерта, че подобен ход ще окаже сериозен натиск върху съществуващите формации и може да доведе както до отлив на подкрепа, така и до нови коалиционни конфигурации. При успешна консолидация не е изключено и по-слабо фрагментиран парламент, както и засилване на тенденцията към персонализирана политика.
Борис Попиванов предупреди, че макар потенциалът на Радев да е значителен, очакванията към него ще бъдат изключително високи. Според него резултат под първо място и под 90–100 народни представители би бил възприет като разочарование. Той добави, че след 2009 г. Радев е първият политик с реален шанс да постигне подобен мащабен успех.
Като важна последица от оставката Попиванов открои и историческия факт, че България вече има първа жена президент – Илияна Йотова. Тя поема поста в силно поляризирана среда и с нелеката задача да назначи служебно правителство. Според анализаторите в краткосрочен план най-осезаемата промяна ще бъде в характера и тона на предстоящата политическа кампания.
