Светът около нас се променя, но малко явления предизвикват толкова упорито внимание, колкото изчезването на географски обект, вписан на карти в продължение на четири века. Остров Бермеха — посочван в картите като сухопътна площ от около 80 кв. км в Мексиканския залив — остава неоткрит при съвременни проучвания и продължава да буди политически, научен и обществен интерес. Новината за неуспешните търсения и политическите последици съобщава town.bg, а интересът към случая фигурира сред важни новини в района и в регионалните дебати за ресурсите.
Картографските източници сочат, че Бермеха е включена в списъка на островите около Юкатан още през XVI век. Алонсо де Санта Крус я посочва в списък от 1539 г., а в текста Espejo de navegantes от около 1540 г. Алонсо де Чавес отбелязва, че островът изглеждал „русоват или червеникав“ — на испански bermeja, откъдето идва и името. Следи от името и изображенията му присъстват в картографията през следващите столетия — включително на карта, свързвана със Себастиан Кабот от 1544 г. — и мексикански картографи до XX век продължават да го слагат на едни и същи координати: 22°33′ с.ш., 91°22′ з.д., на близо 200 км северозападно от бреговете на Юкатан и около 150 км от атола Скорпион.
Публичните търсения за острова през модерната епоха не потвърждават тези наблюдения. Испански изследователски кораб, изпратен през 1997 г., и мексикански екипи, изпратени по указанията на Националния автономен университет на Мексико (UNAM) през 2009 г., не установяват наличие на суша на посочените координати. Анализът на морското дъно, включен в доклада на НАУМ, показва липса на останки или характерни структури, които да подсказват за предишно наличие на остров; според заключението в зоната няма индикации, че там някога е имало стабилна суша.
Предложенията за причините на явлението са различни и включват както технически грешки от страна на ранните картографи, така и природни и геоложки процеси. Сред хипотезите са изместване на морското дъно, повишаване на морското равнище и естествена ерозия, които да са погълнали малка островна формация. Някои исторически карти отбелязват и съобщения от 1844 г., според които островът бил „потънал“ на около 60 разтега — приблизително 110 метра — под водната повърхност.
Значението на въпроса не е само академично. Откриването или наличието на Бермеха би променило морските граници и претенциите за изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Мексико в Мексиканския залив. Международното право дава право на държавите да претендират до 200 морски мили от техните територии; в момента Алакранес са най-отдалечените мексикански суши в залива, но ако Бермеха беше обект, това би могло да увеличи зоната на Мексико с приблизително 15% и да засегне права върху находища, за които в обсъжданията се посочва оценка от около 22,5 милиарда барела нефт. „Остров Бермеха се превърна в полемика, защото беше ключова зона за ИИЗ в Мексиканския залив“, казва географът Израел Баксин Мартинес, цитиран в материалите, свързани със случая. Той припомня, че договор от 1978 г. е установил равноотстояща точка между американските острови Дерниер и мексиканските Алакранес, която би била подложена на преразглеждане при наличие на друга референтна точка като Бермеха.
Накараността на притесненията подхранва и вълна от конспиративни теории. В рибарските общности по крайбрежието на Юкатан често се говори, че островът е бил умишлено премахнат, за да облагодетелства интересите на САЩ при разпределението на подморските ресурси. Обвиненията достигат до твърдения, че ЦРУ е било замесено през 1970-те години, когато сателитните изображения уж започнали да показват само вода на мястото на Бермеха. В политическия дискурс подобни идеи стигнаха и до мексиканския сенат през 2008 г., когато шестима сенатори повдигнаха въпроса за възможна умишлена намеса при изчезването на острова. „Това е конспиративна теория, разбира се“, отбелязва отново Мартинес, като подчертава, че липсата на емпирични доказателства затруднява категорични изводи.
Докато науката търси обяснение в геологията и картографията, а политиците следят потенциалните икономически последствия, явлението продължава да привлича вниманието в медиите и сред местните общности. Загадката на Бермеха остава част от важни новини за региона и пример за това как исторически карти и съвременни интереси могат да се преплетат в продължителен спор за ресурсите и авторитета на морските граници. В публичния дебат се появяват и модерни интерпретации на старите карти, а името на острова — изписвано през вековете и като Vermeja или Vermejo — продължава да предизвиква въображението на изследователи и рибари.
В случая се преплитат история, география и политика, а търсенето на ясни отговори остава тема на наблюдение и от научната общност, и от медиите, които следят развитието на спора за бъдещите сондажни зони и граници на влияние. За повече новини и актуализации по темата за Бермеха и свързаните с нея политически и икономически въпроси четете и таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
