България постепенно е загубила значителна част от индустриалния си потенциал и днес все повече разчита на износ на суровини, вместо на производство с висока добавена стойност. Това е един от основните акценти в анализа на главния икономист на КНСБ Любослав Костов.
По думите му страната ни някога е била сред водещите държави в света по производство и износ на електроника и компютърни компоненти, а енергийният ѝ сектор е бил сред най-развитите на Балканите. В момента обаче България се нарежда сред лидерите в Европейския съюз по износ на необработена дървесина и отпадъчни материали, което според икономиста е признак за превръщането ѝ в икономика, зависима от суровинния износ.
Костов посочва и проблемите в енергетиката, като отбелязва, че страната постепенно ограничава базови мощности, докато все по-често разчита на внос на електроенергия и подкрепя частни възобновяеми енергийни проекти.
Сериозни според него са и проблемите в здравеопазването. Въпреки че България е най-бедната държава в ЕС, гражданите плащат един от най-високите дялове от разходите за лечение директно от собствения си джоб. Според анализа над 40% от разходите за здраве у нас се поемат от пациентите.
Икономистът обръща внимание и на неравномерния достъп до медицински услуги. Докато страната разполага с голям брой аптеки и банкови клонове спрямо населението, стотици населени места остават без постоянен достъп до личен лекар, а в някои райони липсват денонощни аптеки.
По отношение на пазара на труда Костов посочва, че българските работници полагат едни от най-много часове труд годишно в Европейския съюз, но възнагражденията остават най-ниските сред държавите членки. Според него делът на средствата, които отиват към труда под формата на заплати и осигуровки, е значително по-нисък от средното европейско равнище.
В същото време печалбите на бизнеса заемат голям дял от създадената икономическа стойност. Според Костов това показва, че произведеното богатство не се разпределя достатъчно към хората, които реално създават тази стойност.
Икономистът коментира и несъответствието между цените и доходите у нас. По думите му много основни хранителни продукти в България достигат или надхвърлят европейските ценови равнища, докато покупателната способност на минималната заплата остава значително по-ниска спрямо развитите европейски държави.
„Пазаруваме на европейски цени с български доходи“, посочва Костов в анализа си.
Според него проблемите засягат и земеделието. България разполага с едни от най-плодородните земи в Европа, но въпреки това внася голяма част от месото, млечните продукти и зеленчуците, които се потребяват на вътрешния пазар.
Костов определя като сериозен проблем и огромната разлика в развитието между отделните региони. По думите му разривът между София и най-бедните райони на страната не е просто икономическо различие, а изоставане с десетилетия.
Главният икономист на КНСБ поставя под въпрос модела, при който ниската цена на труда се използва като основно конкурентно предимство на България. Според него подобен подход води до ниски доходи, демографски проблеми и ограничени възможности за развитие.
Костов настоява за промяна в икономическата политика чрез по-силен контрол срещу нелоялните практики, по-активна държавна регулация, ускорен ръст на доходите и промени в данъчната система.
Според него трудът трябва да бъде поставен в центъра на икономическите политики, а не да бъде третиран като най-евтиният ресурс за развитие.
