Отбелязваме 121 г. от Илинденско-Преображенското въстание

Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. в Македония и Одринско е ключов момент в борбата за освобождение на македонските и тракийските българи, организирана от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО).

През януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес, на който е решено да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. Смилевският конгрес на Битолския окръг на ВМОРО определя началото на въстанието за 2 август (Илинден) в Битолския окръг. Бойните действия в Одринско започват на 19 август (Преображение), а Серският окръг се включва на 27 септември (Кръстьовден), с цел постигане на перманентна революция. Въстанието обхваща всички райони на Битолския революционен окръг, като са освободени планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската околия.

В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно като Крушевска република, която просъществува 10 дни. Временното правителство включва представители на българи, власи и гъркомани, като мирното турско население не е засегнато. Началото на въстаническите действия в Битолски окръг стимулира революцията и в Одринска Тракия. На конгрес в местността Петрова нива е изработен план за действията и е избран главен щаб. Бойните действия започват на 18 август, освобождавайки Василико (дн. Царево) и Ахтопол, като турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.

Според мемоар на вътрешната организация от 1904 г., в Битолския и Одринския революционен окръг са проведени 239 сражения, в които участват 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. Загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души бягат в Княжеството. Тези цифри доказват непримиримостта на населението с националния и социален гнет и стремежа му да отхвърли османското господство.

За новите поколения този период може да изглежда далечен и романтичен, но е важно да се върнем към него чрез стиховете и дневниците на Пейо Яворов и тетралогията на Димитър Талев, които представят най-възвишения паметник за Илинден.

Добави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бъдете в крак с най-важните новини

С натискането на бутона за абониране потвърждавате, че сте прочели и сте съгласни с нашата Декларация за поверителност и Условия за ползване