Случайно намерен в лондонски архив план от 1668 г. позволи на изследователи за първи път да определят с прецизност местоположението на дома, който Уилям Шекспир притежавал в района Blackfriars в центъра на Лондон, съобщава town.bg. Откритието, развитие в дългогодишни проучвания на историята на лондонските театри, беше представено от проф. Луси Мънро от Кралския колеж в Лондон, която откри картата в процеса на изследване на местната театрална среда.
Планът дава подробна представа за позицията, размера и вътрешното разпределение на имота, както и за сградите в съседство. Според проф. Мънро имотът е имал Г-образна форма и част от него е била построена директно над портата на доминиканския манастир Blackfriars, известен още от 13-и век. На картата са обозначени и близките постройки, включително тогавашната таверна „Sign of the Cock“, което позволява по-точно да се възстанови градската среда около жилището.
Къщата, която Шекспир придобива през 1613 г., не е описана като голяма в съвременните определения на лукс, но е била „сравнително солидна“ и достатъчно просторна, че по-късно да бъде разделена на два отделни жилищни обекта. В този период Blackfriars е бил престижен квартал, населяван от благородници, но и привличащ все повече занаятчии и търговци, което поставя имота в центъра на социалния и икономически живот на града. Откритието кореспондира с историческите сведения, че Шекспир е инвестирал в имоти и е бил активен участник в театралните компании, притежавайки акции и поддържайки професионални връзки в Лондон.
Намирането на подробния план налага преосмисляне на широко разпространения мит, че след пожара в театър „Глобус“ през юни 1613 г. Шекспир се е оттеглил окончателно в родния си Стратфорд на Ейвън. Разположението на купената от него къща — на по-малко от пет минути пеша от мястото на театралната дейност — подсказва, че драматургът е останал активно свързан с лондонския театрален живот. Това подкрепя и сведенията за продължаващото му творчество в последните години, включително сътрудничеството с по-младия драматург Джон Флетчър, както и неговите бизнес интереси и социален статут като собственик на дялове и инвестиции в имотния пазар.
Проф. Мънро подчертава, че намерената карта не изчерпва въпросите около последните години от живота на Шекспир, който умира през 1616 г. на 52-годишна възраст, и че все още има „частици от пъзела“, които чакат да бъдат открити. Новите данни обаче дават конкретни градоустройствени доказателства за начина, по който е организиран неговият лондонски дом и за общественото пространство, в което е живял и работил.
Реакциите от съвременните институции бяха положителни: Уил Тош, директор на образователния център към театър „Шекспиров Глобус“, описа находката като „фантастична“ и я оцени като важен принос към разбирането на Шекспир не само като автор, свързан със Стратфорд, но и като активен лондонски писател, за когото градът е бил професионален и личен дом. Това откритие вече се разглежда като значима стъпка в многопластовите изследвания на живота и работата на най-известния драматург в света.
Новината се разпространява в международните научни среди и стимулира нови изследвания на архивни карти и документи от ранноновоевропейския Лондон, които биха могли да допълнят или променят съвременните биографични представи за Шекспир. За българската аудитория и медиите откритието представлява „важни новини“ за културната история; за повече детайли и последващи материали от разглежданите архиви ще следим публикациите на таун.бг и други специализирани източници.
Абонирайте се за нас в Google News.
