Народното събрание единодушно прие оставката на премиера Росен Желязков, след като въпросът бе добавен още в началото на днешното заседание. С 227 гласа „за“ парламентът формално сложи край на мандата на правителството, което бе подложено на масов обществен натиск през последните седмици.
Общественото недоволство – истинският двигател на промяната
Според Божидар Божанов (ПП–ДБ) случилото се е пряк резултат от гнева на хиляди протестиращи, а бюджетът е бил само „последната капка“. Той припомни предупрежденията от преди година за задкулисието, което подкопава държавността, и отново посочи Делян Пеевски като централен елемент в разрушителния политически модел. По думите му мнозинството, управлявало до вчера, носи отговорност за пропуснатите шансове и за засиленото обществено напрежение.
Остри политически реакции в пленарната зала
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов приветства оставката, определяйки правителството като „вредно за страната“.
От своя страна представителят на ГЕРБ–СДС Тома Биков заяви, че партията му не се стреми към власт на всяка цена и че напрежението по улиците ясно е показало, че този кабинет не може да продължи. Той отхвърли възможността за коалиция с ПП–ДБ и настоя президентът да поеме политическа отговорност.
Асен Василев коментира, че масовите демонстрации са били насочени не към подкрепа на конкретна партия, а към отхвърляне на авторитарен и порочен модел на управление.
От БСП пък предупредиха, че протестиращите могат отново да бъдат разочаровани, ако страната не продължи стабилно по европейския курс.
Сблъсъци между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ
Деница Сачева (ГЕРБ–СДС) остро се обърна към Асен Василев, като заяви, че кабинетът пада, защото е загубил обществената легитимност, а ПП–ДБ трябвало да „платят политическите си дългове“ към всички формации, с чиито гласове са управлявали. Василев лаконично отвърна, че думите ѝ само доказват невъзможността за бъдещо сътрудничество.
Какво следва?
След приключването на гласуването дневният ред продължава с парламентарен контрол, но политическата динамика ясно показва, че страната навлиза в нов етап на преговори, напрежение и вероятни предсрочни избори. Оставката на кабинета Желязков е само първата стъпка в разрешаването на натрупалата се криза – или в задълбочаването ѝ, ако политическите партии отново не постигнат възможен компромис.
