Павел Павлов е име, което тежи не само на тепиха, но и в сърцето на всеки спортен патриот. Многократен медалист от световни и европейски първенства, Павлов завоюва бронзов медал на Олимпийските игри в Москва, където показа, че борбата не е просто спорт, а мисия.
Началото – от Костинброд до световния връх
Историята на Павлов започва в пети клас, когато за първи път прекрачва прага на залата по борба в Костинброд. “Един съсед ме заведе, имаше тепих… и така се увлякох”, спомня си той. Първият му треньор е легендарният Петър Илков – човекът, който забелязва борческата искра в момчето и я превръща в пламък.
По пътя към върха Павлов минава и през неочаквано поприще – ръгбито. “Дойде треньор, подбра най-здравите и ни закара в Димитровград. Там ни научиха на правилата и ги бихме всички”, разказва с усмивка Павлов. И до днес пази медала от онзи турнир – първото свидетелство за боен дух, който не признава граници.
Медали, победи и страхът на съперниците
След успеха си на турнира в Москва в чест на легендата Александър Медвед, Павлов си спечелва респект – и страх – сред съперниците. На родния турнир „Никола Петров“, след като руснаците го виждат как ги побеждава на тяхна земя, те изпращат свои световни шампиони в опит да го спрат. „Доведоха руснаци, поляци, унгарци… и тях ги бих. Поясът си беше мой“, споделя той с гордост.
Куфар с пари срещу честта
По време на световното първенство в Сан Диего (САЩ) Павлов получава предложение, което за мнозина би било трудно за отказ – куфар, пълен с пари, за да легне на американски съперник. „Вика ми треньорът им: ‘Pavlov, money-money’… Ама аз му казах: ‘No money’. Пари не ми трябват, не искам да ставам за резил“, категоричен е той. Това е и първият му медал от световен шампионат – спечелен с чест и принципи.
Олимпиадата – мечта, която не избледнява
За Павел Павлов участието в Олимпийските игри е върхът. „Олимпиадата е най-големият спортен форум. Всички сме в олимпийското село, гледаш шампионите, това те вдъхновява или те плаши – зависи колко си силен отвътре“, казва той.
А какво не забравя от Москва? „Олимпийското село – толкова спортисти, толкова спортове. Това е нещо, което остава завинаги.“
