Фючърсите на петрола и европейския газ отбелязаха рязко покачване в ранната търговия, възстановявайки вчерашните загуби на фона на противоречиви изявления от Вашингтон и Техеран относно усилията за прекратяване на ескалирания конфликт в Близкия изток. Иран формулира отказ да започне преговори със САЩ и заяви, че би отхвърлил предложено прекратяване на огъня, докато очертава собствени искания, сред които и суверенен контрол над Ормузкия проток. Белият дом, от своя страна, обяви, че мирните опити продължават и твърди, че е изпратил 15-точково предложение до Техеран чрез Пакистан, насочено към разрешаване на конфликта и повторно отваряне на ключовия морски коридор.
Динамиката на пазарите бе ясна към 11.00 часа българско време: фючърсите на петрола Брент добавиха близо 4% до около 106,30 долара за барел, а американският лек суров петрол WTI нарасна с 3,78% до 93,70 долара за барел. Секондарирането на европейския газ също бе значимо — априлските фючърси на нидерландския хъб TTF поскъпнаха с 3,8%, връщайки се към и над 55 евро за мегаватчас след четири поредни дни на понижение. Това съживяване на котировките отразява продължаващото несигурно развитие дали и кога би могло да бъде постигнато прекратяване на военните действия в региона, съобщава town.bg.
Почти пълното блокиране на Ормузкия проток сериозно наруши глобалните потоци от петрол и газ, от което произтича загуба на милиони барели дневно. Някои кораби все пак продължават да преминават под иранска защита, но това не е достатъчно да избегне ефекта върху доставките. В резултат съюзници на САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион — сред които Южна Корея, Австралия и Филипините — се сблъскват с все по-остър недостиг на горива и логистични затруднения.
Вътрешният политически отговор на Техеран също оказва влияние върху трафика в протока: иранският парламент работи по законопроект за въвеждане на такса за обезпечаване на сигурността на корабите, преминаващи през водния път, като се очаква планът да бъде финализиран следващата седмица, посочи полудържавната иранска агенция Fars, цитирайки неназован депутат. Така се оформя потенциална промяна в правилата на играта за корабоплаването и застрахователните разходи на операторите.
На фона на тези развития японският премиер Санае Такаичи е поискал от ръководителя на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол координирано освобождаване на държавни петролни резерви, за да се намалят рисковете от продължителен конфликт. Междувременно опасенията за глобалните доставки се засилват от съобщения за съществен спад в руските износни мощности — по изчисления на Ройтерс те са намалели с най‑малко 40% в следствие на атаки с дронове по руската нефтена инфраструктура.
Производството в Ирак е под силен натиск и по думите на иракски енергийни служители е спряло значително, докато резервоарите за съхранение са достигнали високи и критични нива. Това допълнително натоварва пазара и прави възстановяването на глобалните вериги за доставки по‑трудно и по‑времепоглъщащо.
Изявления от финансовия сектор също подчертават риска: президентът на BlackRock Inc., Роб Капито, предупреди, че инвеститорите може да подценяват мащаба на кризата с Иран и прогнозира, че цената на петрола може да достигне 150 долара за барел дори при условие на бърз край на военните действия, тъй като възстановяването на доставките ще отнеме време. В САЩ, където цените на дребно по бензиностанциите вече чувствително се покачват, служители от администрацията на президента Тръмп анализират какво би означавало за икономиката потенциално поскъпване до 200 долара за барел — знак, че властите проучват и екстремни сценарии.
Тези данни и проявената несигурност поддържат напрежението на финансовите пазари и влияят на енергийните решения на държавите и пазарните участници. Това са важни новини за глобалните енергийни пазари и за потребителите, търсещи сигурност на доставките, а допълнителни анализи и ежедневни актуализации могат да бъдат намерени и в платформи като таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
