Режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски, един от най-смелите и търсещи творци в съвременния български театър, е починал. Тъжната вест съобщи театър „Българска армия“, с чиято трупа той работи повече от 20 години.
Колегите му от театъра го определят като талантлив, неспокоен и новаторски мислещ режисьор с ярко присъствие и разпознаваем стил, който оставя след себе си богато и многопластово художествено наследство. В своето послание те припомнят, че в продължение на две десетилетия сцената на „Българска армия“ е била негов дом, а работата му с актьори, текстове и зрители е раждала множество театрални събития. Според тях следата, която той оставя в историята на театъра, е дори по-голяма от многото спектакли, с които ще бъде запомнен.
Път от НАТФИЗ до най-големите сцени
Николай Ламбрев е роден в София на 13 декември 1953 г. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и още в началото на кариерата си се отличава с ясен творчески почерк и постоянен стремеж да разширява границите на сценичното изкуство.
Работи в драматичните театри в Пловдив, Добрич, Стара Загора и София. Негови постановки са играни и на сцените на Народния театър „Иван Вазов“, Малък градски театър „Зад канала“, Сатиричния театър и в много други театрални институции. Сред най-ярките му работи в Народния театър е „Бягащи странници“ от Алексей Казанцев.
В театър „Българска армия“ режисьорът поставя дълга поредица от запомнящи се заглавия. Сред тях са „Четирите посоки на света“ от Петър Анастасов, „Лицева опора“ от Тибор Дюркович, „Щастлив случай“ от Славомир Мрожек, „Сватбата на Кречински“ от Александър В. Сухово-Кобилин, „Реквием за една монахиня“ от Уилям Фокнър, „Двубой“ от Иван Вазов, „Романс за един идиот (Топаз)“ от Марсел Паньол, „Луна за несретници“ от Юджийн О’Нийл и „Величието и падението на Стефан Стамболов“ от Стефан Цанев.
Репертоарът му включва още „Красива птичка с цвят зелен“ от Карло Гоци, „Хамлет (Трагичната история на Хамлет, принц Датски)“ и „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, „Състояние на ума“ от Сам Шепърд, „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс, „Женитба“ от Николай Гогол, „Пикльото“ от Калин Илиев, „Едмънд“ от Дейвид Мамет, „Предградие“ от Ерик Богосян, „Евридика“ от Жан Ануй, „Метеор“ от Фридрих Дюренмат, „Огнено лице“ от Мариус фон Майенбург, „Без контрол“ от Дьорд Шпиро, „По-големият син“ от Александър Вампилов, „Тя – без любов и смърт“ от Едвард Радзински, „След дъжда“ от Ерджи Белбел, „Бандитска опера“ по „Просешка опера“ от Джон Гей и „Стреляйте по артиста“ по „Лес“ на Александър Островски.
Специално място в тази биография заема „Секс, наркотици и рокендрол“ от Ерик Богосян. Спектакълът, поставен от Ламбрев-Михайловски през 1993 г., се превръща в едно от най-дълго играните заглавия в България – вече 34 години той събира публика и е част от репертоарната история на „Българска армия“. От екипа на театъра подчертават, че подобно дълголетие е рядкост и само по себе си доказва силата на режисьорската идея и способността на представлението да вълнува няколко поколения зрители.
Опера, телевизия, радио и литература
Творческите интереси на Николай Ламбрев излизат далеч извън драматичния театър. Професионалният му път обхваща над 130 театрални постановки, оперни и музикални спектакли, а като автор той има повече от 90 театрални и оперни заглавия. Сътрудничи с Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската държавна филхармония, както и с операта в Стара Загора и тази в Пловдив. Сред значимите му оперни постановки са „Риголето“ от Верди, „Вграденият ангел“ от Шчедрин, „Вълшебната флейта“ от Моцарт и „Жана д’Арк на кладата“ по Клодел и Онегер.
За телевизията е сценарист и режисьор на сериала „Църква за вълци“, а за БНТ режисира документалните филми „Между горната и долната земя“ и „Щом нищо не е ново“. За програма „Христо Ботев“ на БНР създава над двадесет радиоспектакъла. Като актьор участва в българските филми „Момчето си отива“, „Петрол“ и „Мъжки истории“.
Режисьорът проявява дълбок интерес към музиката, литературата и поезията. Написва книгите „Пясък“ и „Сенки на ангели“, публикува в периодичния печат, а в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ преподава актьорско майсторство на младите театрали.
Награди и последно сбогуване
Кариерата му е отличена с награди за режисура от Съюза на артистите в България, признания от националните прегледи на българската драма и театър, наградата на град Пловдив за театрално творчество и първа награда на Министерството на отбраната за спектакъла „Законодателят“.
От трупата на „Българска армия“ определят загубата като дълбоко лична и се сбогуват с него като с дългогодишен колега и съмишленик, с когото споделят важна част от сценичната си история. Посланието им завършва с думите:
„Благодарим ти, Ники, за годините, за смелите търсения, за спектаклите и за всичко, което остави на нашата сцена. Поклон пред паметта ти!“
Много от колегите на режисьора изказват съболезнования и споделят спомени за него в социалните мрежи.





