Американските издания отразяват вълната от протести в България, довела до оставката на премиера Росен Желязков. „Ню Йорк таймс“ подчертава, че Желязков е шестият министър-председател за последните пет години, който се оттегля на фона на обществено недоволство заради корупция и слабо функционираща демокрация.
Премиерът подаде оставка след по-малко от година на поста, заявявайки, че се вслушва в „гласа на народа“ и в исканията за оттегляне на правителството. Протестите започнаха заради предложения бюджет за 2026 г., който предвиждаше увеличаване на данъците и социалните осигуровки, но бързо прераснаха в по-широко движение срещу корупцията и нереформираните институции.
Според анализатори като Димитър Керанов от германския Фонд „Маршал“, гражданите са възмутени от влиянието на олигарси и политици с предполагаеми връзки с Русия, а около 70% от населението подкрепя протестите. Възмущението се разглежда като естествена реакция срещу системно завладяване на държавата от определени елити.
„Уолстрийт джърнъл“ акцентира, че протестите бележат първата голяма победа на поколението Зет в Европа, като младите хора използваха социални мрежи и платформи като TikTok, за да мобилизират масите. България се превръща в „новата гореща точка“ на глобалната вълна от младежки протести, след като подобни движения разтърсиха правителства в Непал, Мадагаскар, Индонезия и Филипини.
Оставката на Желязков идва само седмици преди България да влезе в еврозоната, което не забавя плановете за преминаване към еврото, но задълбочава политическата нестабилност. Много анализатори посочват, че това събитие вероятно ще ускори предсрочни избори, а президентът Румен Радев може да се възползва политически, като формира собствена партия.
Според експерти, сред които Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, протестите демонстрират, че младите поколения имат достатъчно гражданска енергия да се противопоставят на арогантността на политическите и икономическите елити, които се възползват от практики за завладяване на държавата.
Младежите, родени след 2000 г., показват, че исканията им надхвърлят конкретни политики, като обхващат проблеми като корупцията, здравната система и липсата на добре платени работни места. Протестите в София включваха видеоклипове, мемове и лозунги срещу управляващите, а много влиятелни личности и актьори се присъединиха към движението.
В заключение, американските медии виждат в събитията в България пример за пробуждане на младежката гражданска активност в Европа и за потенциалното начало на по-широки промени в политическата сцена на страната.
