Северна Македония няма да може да продължи напред по пътя към членство в Европейски съюз, ако не изпълни ключовото условие за промени в основния си закон. Това стана ясно при представянето на проектодоклада за напредъка на страната през 2025 г. в Комисията по външни работи на Европейския парламент.
Докладчикът Томас Вайц подчерта, че изискването за конституционни изменения произтича пряко от договореностите между Скопие и Брюксел, приети от Съвета на ЕС през 2022 г. По думите му става въпрос за гарантиране на правата на различните етнически общности чрез тяхното официално вписване в Конституцията.
Според него подобна стъпка е не само формално изискване, а съществен елемент от европейските принципи, свързани с равноправието и културната идентичност. Вайц отбеляза, че именно способността за споделяне на властта и защита на малцинствата е ключов фактор за стабилността и развитието на региона.
Председателят на външната комисия Дейвид Макалистър също изрази критика към бавния напредък на страната. Той посочи, че през последните години процесът на евроинтеграция е в застой именно заради неизпълненото условие за промяна на Конституцията.
В доклада беше отчетен напредък по инфраструктурните проекти, включително развитието на транспортните коридори 8 и 10, които са от стратегическо значение за региона. Въпреки това европейските институции настояват реформите да се ускорят.
Вайц предупреди, че настоящият момент предоставя реална възможност за напредък, но тя няма да остане отворена безкрайно. Той припомни, че кандидатурата на страната за членство е подадена преди повече от две десетилетия и призова властите да не пропускат шанса за придвижване напред.
Сериозно притеснение остава и ограниченото развитие в областта на върховенството на закона. Според оценката, напредъкът през последната година е бил слаб, като една от причините се посочва политическата нестабилност и изборният цикъл. Очакванията са, че при липса на избори през следващата година реформите могат да бъдат ускорени.
Докладчикът обърна внимание и на финансовия риск пред страната. Около 47 милиона евро европейска помощ могат да бъдат пренасочени към други държави от региона, ако Скопие не изпълни поставените условия в определения срок.
Българският евродепутат Ивайло Вълчев от своя страна отправи критика към управляващите в Северна Македония, като ги обвини, че използват конфронтационна реторика срещу ЕС и съседните държави, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми. Според него подобен подход подкопава доверието и противоречи на принципите на добросъседство.
От Европейската комисия също потвърдиха, че бъдещият напредък на страната зависи изцяло от политическата воля на нейното ръководство. Представителят на институцията Зигрид Бретел заяви, че отварянето на първия преговорен клъстер ще стане възможно едва след изпълнение на изискванията, включително приемането на конституционните промени.
Посланието от Брюксел е ясно – без реформи и конкретни действия, европейската перспектива на Северна Македония остава под въпрос.
