Позор в червено, бяло и зелено: Испания ни унижи 4:0, а нашите „национали“ дори не уцелиха вратата

Националният отбор на България отново доказа, че може да стигне до нови дълбини на срама. На стадион „Хосе Сория“ във Валядолид Испания ни прегази с 4:0, а нашите герои в кавички не успяха да отправят нито един точен удар към вратата. Да, нула.

От първата до последната минута испанците си правеха тренировка с препятствия. Само дето препятствията бяха в зелено-бели фланелки и приличаха повече на разхождащи се туристи, отколкото на футболисти.

Георги Иванов – Гонзо явно е решил, че националният отбор е лагер за социална интеграция на посредствени играчи. Съставът му изглеждаше така, сякаш е изтеглен с томбола от селата около Петрич и Разлог. Никаква идея, никаква енергия, никакво достойнство. А от треньорската скамейка – тишина и апатия.

Кирил Десподов, който трябва да е звездата, продължава да доказва, че е „звезда“ само в собствените си представи. Пропуските му са по-груби от защитата ни, а поведението му – самодоволно, сякаш играе шоу, не квалификация.
Нито една пробивна акция, нито лидерство, нито капка отговорност. В решаващите моменти – удар в нищото и поглед към тревата, сякаш теренът му е виновен.

За останалите – безименен декор. Половината от тези момчета, ако им махнеш фланелката, никой няма да ги познае дори в собствения им квартал. Нито техника, нито мисъл, нито желание да се борят. Все едно гледаш отбор, който се е примирил, че ще падне, и чака автобуса за вкъщи.

Светослав Вуцов поне направи няколко спасявания, но дори той не може вечно да прикрива хаоса пред себе си. Защитата е комедия, халфовата линия – празна зона, нападението – мираж.

Испанците дори не празнуваха след головете – просто си вършеха работата. За тях това беше като сутрешна загрявка. А ние? Ние отново доказахме, че сме на дъното на европейския футбол и продължаваме да копаем надолу.

С 0 точки и 0 идеи, този национален отбор е огледало на една система, която отдавна е изгнила. И ако Гонзо не подаде оставка, значи и той вече е част от гниенето. Българският футбол не просто е в криза — той е в кома, а по всичко личи, че никой не бърза да го спасява.

Бъдете в крак с най-важните новини

С натискането на бутона за абониране потвърждавате, че сте прочели и сте съгласни с нашата Декларация за поверителност и Условия за ползване