Още в първия ден от консултациите с парламентарните сили възникна напрежение около процедурата за избор на служебен министър-председател. По време на срещата с ГЕРБ-СДС беше лансирано предложение бъдещият служебен премиер да бъде избран от Народното събрание, но президентът Илияна Йотова категорично отказа да приеме подобен подход.
В началото на разговорите държавният глава подчерта, че страната навлиза в решаващ период, в който институциите трябва да отговорят на обществените очаквания за добре организирани, честни и прозрачни избори. Тя обърна внимание, че след конституционните промени парламентът ще продължи да функционира, а правителството в оставка не прекъсва дейността си и ще работи до излъчването на редовен кабинет.
Йотова припомни, че действащата конституционна рамка ясно определя кръга от десет длъжностни лица, измежду които президентът трябва да избере служебен министър-председател. По думите ѝ тези кандидати носят не само лична, но и институционална отговорност, тъй като с поведението си защитават авторитета на Народното събрание. Тя призна, че при липса на конституционните изменения изборът ѝ би изглеждал различно, но подчерта, че в настоящата ситуация ще се съобрази със закона, като същевременно оцени диалога с партиите като важен.
По време на консултациите с „Продължаваме промяната – Демократична България“ бяха очертани редица приоритети, които според формацията трябва да залегнат в работата на служебния кабинет. Ивайло Мирчев заяви, че ключово условие за честен вот е назначаването на вътрешен министър, способен да гарантира изборния процес, както и министър на правосъдието, който да придвижи въпроса с главния прокурор. Той отправи и критики към начина, по който се разпределят средства към общините, предупреждавайки за риск от купуване на гласове.
“За да бъдат проведени честни избори, на първо място трябва да има вътрешен министър, който да ги проведе. На второ място ни трябва министър на правосъдието, който да осигури главен прокурор. На трето място трябва да бъде направено така, че парите, които се отпускат на общините, не трябва да отиват за купуване на гласове, както прави модела Борисов-Пеевски”, каза още Мирчев.
От ПП-ДБ настояха още служебното правителство да предприеме мерки срещу корупционни практики в здравеопазването и да работи за реално функционираща антикорупционна рамка. Асен Василев акцентира върху липсата на действаща антикорупционна комисия и необходимостта от институционални решения, включително промяна в ръководството на прокуратурата.
Бившият финансов министър изтъкна и редица стратегически задачи, които служебният кабинет няма да може да избегне – от изпълнението на ключови ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост до въпроса с изтичащата дерогация за „Лукойл“, която може да има сериозен ефект върху икономиката и цените. Според него кабинетът ще трябва да осигури стабилна бизнес среда и да работи активно с европейските партньори.
В дискусията се включи и акад. Николай Денков, който предупреди, че служебното правителство ще влезе в управление, осеяно с „капани“ във всяко министерство, и призова бъдещия кабинет да осъзнае тежестта на ситуацията. Атанас Атанасов пък постави фокус върху ролята на ДАНС и необходимостта от промени в ръководството ѝ, като подчерта, че купуването и продаването на гласове е тежко престъпление срещу демокрацията.
В отговор на множеството очаквания и искания Йотова с ирония отбеляза, че ако кандидатите за служебен премиер слушат внимателно, може и да се откажат, но напомни, че крайната отговорност за действията на служебния кабинет ще бъде на министър-председателя, когото тя избере в рамките на Конституцията.
