Заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева предупреди, че последните действия на България по отношение на европейските санкции срещу Русия могат да създадат негативно впечатление сред партньорите ни в Европейския съюз.
Коментарът ѝ е свързан с позицията на страната ни при обсъждането на 21-ия пакет санкции на ЕС срещу Москва, когато България настоя руският патриарх Кирил да не бъде включван в списъка с ограничителни мерки.
„България навлиза в коловоза на руските инструкции, а това не изглежда добре“, заяви Чернева в ефира на БНТ. Според нея подобни действия напомнят на поведението на унгарския премиер Виктор Орбан и могат да бъдат възприети като своеобразен тест от страна на Русия към европейското единство.
Чернева посочи, че санкционната политика на ЕС оказва натиск върху руската икономика. По думите ѝ ограниченията върху износа на енергийни ресурси, както и атаките срещу руска енергийна инфраструктура, постепенно намаляват финансовите възможности на Москва.
Според нея отслабването на икономическата основа на Русия би могло да се отрази и върху способността ѝ да поддържа военните си действия.
„Когато една държава разчита на военна икономика, намаляването на приходите оказва влияние върху възможностите ѝ да финансира армията“, коментира Чернева.
Тя засегна и отсъствието на България от срещата на т.нар. „Коалиция на желаещите“ в Париж, където бяха обсъждани въпроси, свързани с бъдещата сигурност на Европа и подкрепата за Украйна.
По думите ѝ предстои да стане ясно каква ще бъде цената за страната ни от това, че не е участвала в подобен формат. Чернева подчерта, че липсата на България от ключови разговори за европейската сигурност може да изпрати негативен сигнал към съюзниците и да постави въпроса за мястото на страната в общата политика на ЕС.
Дипломатът Любомир Кючуков също коментира новия пакет санкции срещу Русия. Той отбеляза, че България за първи път е изразила ясна позиция по темата, но допълни, че според него случаят с руския патриарх Кирил не е най-големият въпрос пред българската външна политика.
Кючуков заяви, че санкциите оказват икономически натиск върху Русия, но сами по себе си не могат да прекратят военния конфликт.
„Санкциите не спират войни. Необходимо е да се търсят дипломатически решения за тяхното приключване“, посочи той.
Според дипломата в момента войната в Украйна се намира в период на изтощение, в който двете страни си нанасят удари, но без съществена промяна на ситуацията на бойното поле.
Кючуков коментира и ролята на Съединените щати, като заяви, че Вашингтон не трябва да бъде разглеждан единствено като посредник, а като страна със собствени интереси в региона. Той изрази увереност, че украинските удари по руски енергийни обекти са подпомагани логистично от САЩ и други държави.
По думите му конфликтът в Украйна вече не е основен приоритет за американската администрация, тъй като вниманието на Вашингтон е насочено в голяма степен към напрежението около войната с Иран.
