Даниел Ортега, 80-годишният президент на Никарагуа, заяви официално, че в страната повече няма да се провеждат избори, като мотивира решението с необходимостта да се предотврати възможността опозицията да завземе властта. Изявлението бе направено по време на официални прояви в столицата Манагуа, в рамките на честването на 47-ата годишнина от Сандинистката революция от 1979 г., пред хиляди държавни служители и привърженици.
Ортега обяви, че правителството ще работи съвместно с доминирания от него парламент за приемане на законодателни промени, които да „изградят стена“ срещу политическите му опоненти и да възпрепятстват техните опити да поемат управлението. Той определи противниците си като „метежници“ и „предатели“, които според него продават родината. В речта бе посочено, че обявените мерки са насочени към предотвратяване на всякакви опити за смяна на властта чрез избори.
Решението идва едва година преди планираните редовни президентски избори, чието провеждане досега не бе под въпрос от официална гледна точка. Ортега не уточни дали това означава пълна и постоянна отмяна на бъдещите гласувания или пък формално забрана за участие на опозицията, която в практиката на режима често се свежда до невъзможност за съревнование. По време на изборите през 2021 г. опозиционни партии бяха забранени, а потенциални кандидати бяха арестувани, което фактически остави място за безалтернативно преизбиране.
Политически наблюдатели описват изказването като поредната стъпка към утвърждаване на личната и семейна власт на Ортега. Предишни конституционни промени, приети през последната година, удължиха президентския мандат от пет на шест години и официално засилиха ролята на съпругата му Росарио Мурильо, която получи формалните функции на „съпрезидент“. Тези ходове, според анализаторите, допринасят за институционализиране на режим, в който властта е концентрирана в една фамилия.
Опозицията и международната общност отдавна критикуват управлението на Ортега и Мурильо за системно ограничаване на гражданските свободи. От 2018 г. насам властите предприеха масивни репресии срещу протестиращи, при които според наличните данни загинаха стотици хора, бяха лишени от гражданство активни критици, журналисти бяха принудени да напуснат страната, а хиляди неправителствени организации бяха затворени. Тези практики се сочат като причина за трайно ерозиране на демократичните механизми в държавата.
В деня на своята реч Ортега направи първата си публична поява след отсъствие от 61 дни, което породи спекулации за състоянието на политическата сцена и здравословното му състояние. Неговите думи за „изграждане на стена“ срещу опонентите бяха възприети от наблюдатели като декларация за окончателно премахване на представата за конкурентни избори в страната.
Реакциите в международен план и сред вътрешната опозиция се очаква да бъдат остри, като последиците за политическата изолация на режима и перспективите за нови санкции остават вероятни. Местни правозащитни организации посочват, че спирането на изборния процес ще задълбочи кризата на доверие в институциите и ще увеличи риска от ескалация на напрежението в обществото.
Новината за обявения край на изборите беше разпространена и от национални информационни канали; съобщава town.bg. В българското медийно пространство този случай е сред важните новини, които следим внимателно, а в каталога на онлайн изданията таун.бг публикува обобщения и анализи за развитието на ситуацията.
Последното изявление на Ортега бе оцеляло във време на системни промени и репресии и според критиците премахва и последната илюзия за демократичен преход в Централна Америка. Следващите месеци ще покажат дали обявените промени ще бъдат приети формално от законодателството и какви ще са международните и вътрешнополитическите последствия от тях.
Абонирайте се за нас в Google News.
