Президентът Румен Радев внесе в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута ‘евро’ през 2026 г.?“ Инициативата предизвика бурни реакции сред политици, експерти и общественици.
Политологът проф. Росен Стоянов определи действията на президента като „абсурдни и парадоксални“, извършени според него под „особен натиск“ и с целенасочено политическо послание. Стоянов посочи, че въпросът е манипулативен и подвеждащ, тъй като не е ясно какво би се случило, ако отговорът е отрицателен.
Конституционни експерти напомниха, че Конституционният съд вече се е произнесъл по подобен казус миналата година, определяйки подобен референдум като противоконституционен, тъй като България е поела международен ангажимент за присъединяване към еврозоната.
Социологът Кольо Колев заяви, че референдумът е резултат от „арогантност и липса на информативност“. Според него дебат по темата е необходим, но не в настоящата форма, която подменя същинските икономически аргументи с политически лозунги. Той подчерта, че хората се чувстват заблудени заради липсата на ясна информация за ползите от приемането на еврото.
Междувременно формации, противопоставящи се на референдума, планират бързото му отхвърляне в парламента – първо в комисиите, а след това и в пленарна зала още до края на следващата седмица.
Президентът Радев защити предложението си, заявявайки, че не бива да се внушава, че инициативата е „за“ или „против“ европейското бъдеще на страната, и определи такива тълкувания като „груба манипулация“. В същото време неговият правен съветник Крум Зарков подаде оставка, определяйки въпроса като „конституционно недопустим“.
Журналистът Владимир Йончев добави нова гледна точка, като допусна, че президентът е под влияние на съветници, близки до проруската идеология, и че целта може да е политическа блокада на пътя на България към еврозоната, в контекста на по-дълбоки геополитически амбиции.






