Есенната парламентарна сесия започва утре с извънредно заседание, посветено на законопроекти, свързани със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Работата на депутатите ще протича едновременно с наближаващата кампания за президентските избори, насрочени за 25 октомври.
Политическата ситуация и предстоящият вот бяха анализирани от социолозите Елена Дариева и Кольо Колев и политолога доц. Стойчо Стойчев в ефира на бТВ.
Според Елена Дариева към момента предизборната картина остава необичайно неясна. Публично известните кандидат-президентски двойки са едва 3, докато на изборите през 2021 г. те са били 23. Очакванията са през следващите седмици да бъдат обявени множество нови кандидатури, което може да изостри политическото противопоставяне.
Дариева отбеляза, че опозиционните партии в последно време насочват значителна част от критиките си една към друга, вместо основният им фокус да бъде управляващото мнозинство.
Кольо Колев също отхвърли тезата, че президентските избори вече са предрешени. По думите му все още липсват важни кандидатури, а не е ясно и как ще се преразпределят гласовете между отделните политически групи.
Социологът посочи, че не може да се приеме за даденост дори съставът на бъдещия балотаж. Той допусна, че кандидатът на „Възраждане“ може да се превърне в основен съперник на Илияна Йотова на втория тур. Въпреки това Колев смята, че към момента Йотова има значителна преднина и е сред най-вероятните участници в балотажа.
Политологът доц. Стойчо Стойчев също призова за предпазливост при прогнозите. Той припомни случаи от минали президентски избори, при които очакваният сценарий се е променял напълно в хода на кампанията. Като пример посочи вота през 2001 г., когато предварителните очаквания са били за балотаж между Богомил Бонев и Петър Стоянов, но до втория тур достига Георги Първанов.
Според Стойчев при избори в 2 тура политическата картина може да се промени съществено между двата етапа, тъй като тогава се активират различни групи избиратели.
Той постави и въпроса дали изобщо ще се стигне до втори тур. Според него това зависи както от избирателната активност, така и от начина, по който ще бъде определен броят на избирателите.
Стойчев отбеляза още, че управляващите разполагат с достатъчно парламентарно мнозинство, за да приемат необходимите решения. По думите му евентуална промяна в начина на изчисляване на избирателното тяло би могла съществено да промени и статистическата картина на активността.
На този етап обаче експертите са единни поне по един въпрос – окончателните прогнози за президентския вот са твърде рано, тъй като ключовите кандидатури и реалната предизборна конфигурация все още не са напълно известни.
