Само 3 седмици преди президентските избори на 25 октомври предизборната обстановка става все по-напрегната. Вместо очакваните геополитически теми все по-голямо място в публичния дебат заемат криминални случаи, разследвания и остри взаимни обвинения между политическите сили.
В президентската надпревара участват 27 кандидатпрезидентски двойки, като очакванията са изборите да достигнат до балотаж. Именно затова последните седмици от кампанията могат да се окажат особено важни за нагласите на избирателите.
В ефира на бТВ политолозите Теодор Славев и Цветанка Андреева анализираха дали последните скандали могат да променят подкрепата за отделните кандидати и доколко президентският вот е свързан с по-широко политическо пренареждане.
Криминалните случаи все по-често влизат в политическия сблъсък
Според Теодор Славев криминални казуси и действията на институциите не за първи път се превръщат в част от предизборния дебат.
Като пример той посочи обществените реакции след убийството в Пловдив. По думите му около случая са се оформили две крайни противоположни тези – едната представя случилото се като доказателство за разпад на държавността, а другата го използва като аргумент, че институциите функционират, тъй като заподозреният е бил установен за кратко време.
Славев определи и двете интерпретации като прекалено крайни. Според него реалният проблем може да възникне, ако силно отразявани в началото разследвания впоследствие не доведат до видим за обществото резултат в съдебната фаза.
Политологът припомни и други скандали, развивали се в предизборна обстановка, сред които случаят „Хемусгейт“. Като друга значима тема той посочи обществените поръчки за мантинели, чието развитие според него тепърва трябва да бъде проследено.
Славев отбеляза, че казусът ще бъде обсъждан и в парламента, а действията на прокуратурата могат да се окажат важни за по-нататъшното развитие на случая.
Според него внимание заслужават и предстоящите промени около временното ръководство на прокуратурата, тъй като те също могат да се отразят върху обществените реакции в оставащите дни до изборите.
Президентската кампания се превръща в част от по-голяма политическа битка
Цветанка Андреева вижда в част от настоящите сблъсъци конфликт, който според нея надхвърля рамките на самите президентски избори.
По думите ѝ управляващите имат определено предимство, тъй като техният кандидат вече заема президентския пост. Паралелно с това обаче политическото противопоставяне между управляващи и опозиционни формации се е изострило, включително по време на парламентарните дебати.
Андреева обърна специално внимание на конфликта между Румен Радев и Делян Пеевски. Според нейната оценка противопоставянето има по-дълга предистория и не се ограничава до настоящите спорове около обществените поръчки и различните разследвания.
Тя направи връзка и с предишните конфликти в ДПС между Делян Пеевски и Ахмед Доган, както и с отношенията на Радев с представители на политическия кръг около Доган.
Според Андреева част от публичните сблъсъци могат да се разглеждат и през призмата на евентуално пренареждане на политическите партньорства. Тя обаче представи това като политическа оценка, а не като установен факт.
Мантинелите отново са в центъра на политическия спор
Сред обсъжданите теми беше и казусът с обществените поръчки за мантинели. Андреева постави въпроси за посочваните значителни разлики в цените и за отговорността на изпълнителната власт при разходването на публични средства.
По думите ѝ политическите заявки за борба с корупцията и зависимостите трябва да бъдат последвани и от ясна отговорност за начина, по който се управлява общественият ресурс.
Тя разгледа темата и във връзка с убийството в Пловдив, като я постави в по-широкия контекст на възможни зависимости между бизнес, престъпност и политика. Става дума за нейна оценка, според която отделни криминални случаи могат да повдигнат въпроси, надхвърлящи конкретното престъпление.
Скандалите могат ли да откажат хората от гласуване?
Една от възможните последици от постоянното натрупване на скандали и взаимни обвинения е спадът на избирателната активност, смята Теодор Славев.
Според него, когато предизборният разговор е доминиран от криминални сюжети, съмнения и обвинения за зависимости, част от гражданите могат да останат с усещането, че изборът няма да доведе до промяна и да се откажат от участие.
Политологът отбеляза и друг риск – атаките срещу политически опоненти не винаги постигат желания ефект. При определени обстоятелства те могат да бъдат възприети като черен пиар и да се обърнат срещу инициаторите им.
По оценката на Славев кампанията продължава да бъде силно фрагментирана. Значителна част от кандидатите разчитат предимно на традиционните партийни ядра, докато сред избирателите все още има хора без окончателно решение.
Именно тази група може да се окаже особено важна в последните дни преди вота. Нови обвинения, развитие по текущи разследвания или появата на допълнителни политически скандали могат да окажат влияние върху обществените нагласи.
Последните 3 седмици могат да се окажат решаващи
До 25 октомври остава ограничено време, в което кандидатите ще трябва да убедят колебаещите се избиратели и да мобилизират собствените си привърженици.
Големият въпрос е дали кампанията ще се върне към политическите програми, правомощията на президентската институция и визиите на кандидатите, или ще продължи да бъде определяна от криминални случаи, институционални действия и политически конфликти.
Очакваният балотаж допълнително повишава значението на финалната част от кампанията. При подобна ситуация дори сравнително малки промени в подкрепата или мобилизацията на отделни групи избиратели могат да имат съществено значение за това кои кандидатски двойки ще продължат във втория тур.
