Ускореното нарастване на работните заплати е най-стабилният и статистически значим ефект, който би могъл да се очаква от присъединяването на България към еврозоната през 2026 година. Това заяви проф. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания към БАН по време на дискусия, посветена на ефектите от въвеждането на еврото у нас.
По думите му обаче, за да се избегне опасността от първоначална инфлация и загуба на реалния ръст на заплатите, е ключово бъдещото увеличение на възнагражденията да бъде в синхрон с производителността на труда. Йоцов подчерта, че ако изоставането в производителността не се навакса, ползите от приемането на еврото могат да се окажат частично неутрализирани.
Анализ на трудовите пазари в 11 страни от Централна и Източна Европа, шест от които вече са в еврозоната, показва, че положителните промени – включително по-висока заетост, намаляваща безработица и растящи доходи – се дължат основно на интеграцията в ЕС, а не толкова на самата смяна на валутата. Според Йоцов, ключовите двигатели на икономическата конвергенция остават структурните реформи, инвестициите в човешки капитал и достъпът до единния европейски пазар.
Дискусията бе част от кръгла маса по повод представянето на резултатите от първия етап на научноизследователски проект, посветен на адаптацията на пазара на труда в условията на членство в еврозоната. Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН, като водеща организация е СУ „Св. Климент Охридски“, в партньорство с БАН и Университета в Рединг, Великобритания.
Събитието очерта и основните бъдещи предизвикателства пред българския трудов пазар. Според доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева от СУ, се очаква траен спад в броя на работната сила и заетостта, съпроводен с излишък от висшисти и недостиг на кадри със средно образование. Това ще изисква спешни мерки за насърчаване на трудовата мобилност и реформи в миграционната политика.
Недостигът на работна ръка, заедно с нарастващите разходи за труд, ще стимулират инвестиции в автоматизация, дигитализация и нови технологии, прогнозират изследователите. В същото време, въвеждането на еврото се очаква да донесе допълнителни позитиви – като по-нисък валутен риск, достъп до по-евтино финансиране и по-лесна интеграция с пазарите в еврозоната.
В рамките на проекта в сградата на ИИИ при БАН е създаден и Съвместен изследователски център в областта на иновативните политики на пазара на труда, който ще продължи да следи и анализира процесите по адаптация на българската икономика към новите реалности.
