България има политическа готовност да развива стратегическото си партньорство с Германия и германския отбранителен концерн „Райнметал“, но преди реализацията на проекта с ВМЗ трябва да бъдат преодолени редица натрупани проблеми. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев в предаването „Денят на Дарик“.
По думите му отношенията между България и Германия са стабилни и се основават на силно политическо доверие, което създава добра основа за развитие на икономическото и индустриалното сътрудничество.
Пулев обаче отхвърли твърденията, че проектът между ВМЗ и „Райнметал“ е бил напълно подготвен и финансово осигурен преди настоящото управление да поеме отговорност.
Той посочи, че германският концерн е бил привлечен по инициатива на президента Румен Радев, а впоследствие разговорите са преминали към изпълнителната власт. Според него представителите на „Райнметал“ са действали професионално, предоставили са необходимата техническа документация и са показали готовност за реално партньорство.
След извършен анализ на наличните документи обаче правителството е установило сериозни пропуски от българска страна, заяви министърът.
Сред основните проблеми той посочи липсата на окончателна правна рамка за проекта. По думите му към момента няма учредителен договор и не е създадено съвместно дружество между ВМЗ и „Райнметал“.
Друг съществен проблем е свързан с финансирането. Пулев обясни, че държавният ангажимент е нараснал значително, но без необходимата финансова обосновка.
„Започваме с ангажимент около 400 милиона евро, а в последствие стигаме до близо 700 милиона евро“, заяви той.
Според него наличните данни от Министерството на финансите показват осигурени средства в размер на около 180 милиона лева, което е приблизително 90 милиона евро. Той подчерта, че дори тази сума да е била реално налична, тя би покрила само малка част от необходимия ресурс.
Вицепремиерът критикува и начина, по който тези средства са били използвани. По думите му парите са били насочени към ВМЗ, след което са се върнали обратно в държавния бюджет като дивидент в рамките на кратък период.
Пулев определи тази практика като формална и недостатъчна за проект от подобен мащаб, тъй като може да създаде грешни очаквания пред потенциалния инвеститор.
Като друг проблем той посочи избрания терен за бъдещото производство. Според него мястото не отговаря на изискванията за високотехнологично отбранително предприятие, тъй като става дума за земеделски земи и горски територии, вместо за подготвена индустриална площадка с необходимата инфраструктура.
Въпреки критиките Пулев беше категоричен, че правителството не поставя под съмнение бъдещото сътрудничество с германския концерн.
Той заяви, че България ще изпълни ангажиментите си към Германия и „Райнметал“, тъй като проектът е свързан с ключови цели като модернизацията на армията, технологичен трансфер и развитие на местната отбранителна индустрия.
Амбицията на страната, според него, е България да има активна роля в отбранителната индустрия на Европейския съюз, а не да остане периферен участник.
Предстоят нови срещи с представители на „Райнметал“, на които ще се търси устойчив модел за реализация на проекта. Пулев посочи, че за финансирането могат да бъдат използвани различни механизми – европейски средства, ресурс от Българската банка за развитие и други форми на държавна подкрепа.
Целта на правителството е да бъде намерено работещо решение, което да запази стратегическото партньорство и да създаде условия за изграждане на модерно производство в България.
