Неонацистките и други радикални групи все по-често използват дигиталната среда, за да достигат до деца и уязвими младежи. Този процес не е нов, но се ускорява от развитието на изкуствения интелект. Това заяви пред БТВ проф. Илин Савов, заместник-ректор на Академията на МВР, коментирайки акцията срещу пловдивския клон на „Кръв и чест“.
По думите му още през 2016 г. Интерпол е предупреждавал за създаването на подобни групи в интернет пространството. Впоследствие са последвали сигнали, че част от тях започват целенасочено да се насочват към деца.
Савов определи явлението като световен проблем, който вероятно ще продължи да се разраства заради практически неконтролируемата онлайн среда. Според него изкуственият интелект допълнително ускорява този процес, тъй като позволява на престъпните структури да усъвършенстват начините, по които откриват и привличат потенциални жертви.
Един от основните проблеми според експерта е финансовият ресурс, с който разполагат дигиталните престъпни мрежи. Той посочи, че тази престъпна икономика генерира огромни средства и позволява инвестирането на стотици милиони в технологии и алгоритми за идентифициране на уязвими хора.
В същото време държавните институции разполагат с ограничени бюджети, които се формират основно чрез публично финансиране. Именно това създава сериозно предизвикателство пред службите за сигурност и правоохранителните органи в различните държави.
Савов посочи, че сред най-уязвимите са децата, които прекарват продължително време сами пред телефона и остават без достатъчен родителски контрол. Според него рискът все по-често идва през екрана, а не от непосредственото обкръжение на детето.
Особено тревожни са затворените чат групи, в които участниците могат да бъдат изолирани от външна информация и контрол. По думите му именно в такива пространства държавата често е практически безсилна, защото достъпът до съдържанието и участниците е силно ограничен.
Проф. Савов подчерта, че социалните мрежи сами по себе си не са основният проблем. По-големият риск идва от липсата на дигитална грамотност и от попадането на децата в информационни балони и затворени онлайн общности.
Той призова родителите да обръщат по-голямо внимание на поведението на децата си. Сред предупредителните признаци посочи внезапна агресия, затваряне в себе си, отказ от разговори и необясними промени в поведението.
Според него не е правилно отговорността за сигурността на детето да бъде прехвърляна изцяло върху МВР и останалите институции. Родителите трябва активно да следят какво се случва с децата им и в каква среда прекарват времето си.
Савов предупреди и че простото отнемане на телефона не решава проблема. Необходим е разговор с детето, изграждане на доверие и познаване на онлайн средата, в която то общува.
Въпреки сериозните рискове експертът изрази оптимизъм, че българските институции подобряват взаимодействието си и вече има конкретни резултати в борбата с подобни групи.
