Служебните правителства концентрират значителна власт без да носят реална политическа отговорност, а това ги превръща в инструмент за влияние на бизнес интереси върху управлението. Тази позиция изрази пред БНР социологът и бивш служебен министър на образованието проф. Румяна Коларова.
По думите ѝ моделът на служебен кабинет създава условия за „политическа безотговорност“, като даде за пример казуса „Боташ“. „Винаги съм била против съществуването на такъв тип управление в България“, подчерта тя.
Коментарът ѝ идва след като президентът Илияна Йотова връчи мандат за съставяне на служебно правителство на подуправителя на БНБ Андрей Гюров. Той разполага със седем дни, за да предложи състав на кабинет, като заяви, че имената ще бъдат негова лична отговорност.
Според проф. Коларова държавният глава е избегнал неудобна ситуация, номинирайки именно Гюров, но изборът изглежда „предварително договорен“. Тя изрази съмнение, че от МВР зависи честността на изборите, отбелязвайки, че показните акции могат да имат сплашващ ефект, но не променят съществуващите механизми на контролиран вот.
Анализаторът посочи, че ако Гюров цели да утвърди авторитет, би следвало да заложи на експерти с управленски опит. В противен случай кабинетът рискува да загуби посока и контрол в сложна икономическа среда, белязана от липсата на приет бюджет и предстоящото въвеждане на еврото.
Проф. Коларова смята, че назначенията ще бъдат показателни за политическия баланс – дали министрите ще бъдат свързвани с „Продължаваме промяната“, с президента Румен Радев или с БСП. По думите ѝ не е изключено служебното правителство да се окаже своеобразна подготовка за бъдеща тройна коалиция.
Тя коментира и промените в изборното законодателство, като изрази мнение, че въвеждането на машинното гласуване е било политически мотивирано и не гарантира автоматично по-голяма прозрачност. Според нея ветото на президента върху последните изменения в Изборния кодекс е силен политически ход, особено в контекста на активен парламент преди предизборната кампания.
В заключение проф. Коларова отбеляза, че случаят „Петрохан“ се използва за остри политически сблъсъци и изрази надежда темата да не се превърне в централен акцент на предстоящата кампания.
