Прокурорът от Софийската районна прокуратура Пламен Петков влиза в надпреварата за Висшия съдебен съвет с категорична позиция – проблемите в системата трябва да бъдат назовавани открито, а членовете на кадровия орган да носят лична отговорност за решенията и гласовете си.
Петков е единственият действащ прокурор от районно ниво сред кандидатите на професионалната квота за предстоящия избор на членове на ВСС. Зад гърба си има над 20 години в съдебната система като следовател, прокурор и административен ръководител.
Това не е първият му опит да влезе във ВСС. Той участва и в избора през 2022 г., когато поставя във фокуса проблеми като забавените конкурси, продължителното командироване, неравномерната натовареност и начина на атестиране на магистратите.
Четири години по-късно Петков отново поставя същите въпроси, като настоява, че натрупваните с години проблеми в прокуратурата не могат да бъдат решени с формални промени и административно пренареждане.
В интервю за „Труд news“ той говори за кадровата политика, възнагражденията, независимостта на прокурорите, натовареността и отговорността, която трябва да носят бъдещите членове на ВСС.
Интервюто
– Г-н Петков, местата от професионалната квота за прокурори във ВСС са 4, а кандидатите са 25. Защо колегите ви трябва да изберат точно вас?
– Не мисля, че един кандидат трябва сам да обяснява защо е по-добър от останалите. Колегите познават професионалните биографии на всички кандидати и могат да сравнят не само какво говорим днес, а и как сме се държали през годините. Едно от нещата, които ме отличават от останалите кандидати, е моята последователност. Проблемите, които поставям сега, са същите, за които говорех и през 2022 г., а позицията има стойност само когато не се променя заедно с конюнктурата.
Другото е, че предлагам перспектива, която почти отсъства сред кандидатите – тази на районния прокурор. На човека, който ежедневно поема дежурства, решава огромен брой преписки и дела и среща гражданите лице в лице.
– През 2022 г. участвахте на изборите за ВСС и не бяхте избран. Защо се кандидатирате отново?
– Изборът приключи, а проблемите, с които се сблъскват прокурорите професионално – не. Забавените конкурси останаха, а командироването продължи да замества нормалното кариерно развитие. Неравномерната натовареност на прокуратурите се задълбочи. Атестирането и дисциплинарната практика все още не дават достатъчно предвидимост.
Не се кандидатирам отново, за да доказвам, че съм бил прав, а защото колегите продължават да плащат цената за нерешените с години проблеми. Ако след изборите през 2022 г. бях забравил всичко, което съм говорил, щях да покажа, че тогавашната ми позиция е била само средство за заемане на длъжност. Не я забравих, напротив, отстоявам я и сега, защото казаното задължава.
– Някой може да ви упрекне, че това е просто упорита лична амбиция за място във ВСС. Какво бихте му казал?
– Няма смисъл който и да е кандидат да се преструва, че няма професионална амбиция. Въпросът е каква е тази амбиция и по какъв път се осъществява. ВСС не трябва да бъде възприеман като повишение или награда. Това е място, на което човек поема отговорност за кариерата, независимостта и условията на труд на всички останали.
Не търся по-висока позиция, а възможност за решаване на проблемите, които познавам от първата инстанция.
– Но достатъчен ли е опитът на районно ниво, за да се управлява цялата съдебна система?
– Районното ниво е сегашната ми професионална позиция, но не изчерпва опита ми. Започнал съм като следовател. Работил съм като прокурор в Софийската районна прокуратура, бил съм командирован в други прокуратури и съм бил административен ръководител на Районната прокуратура в Сливница.
Познавам системата от различни места. Но не съм забравил откъде започва тя. Прокуратурата не започва във ВКП и не започва в заседателната зала на ВСС. Започва там, където преписката има човешко лице, решението не търпи отлагане и отговорността носи конкретно име.
– Говорите за реформа. Това е една от най-употребяваните думи в съдебната система. Какво означава тя конкретно за вас?
– Истинската реформа не е преместване на табели, преименуване на структури или механично закриване на прокуратури. Тя започва с един прост принцип – ресурсът трябва да следва работата.
Това означава, че там, където има трайна натовареност, трябва да има достатъчно прокурори и служители. Където има ресурс без съответстващ обем работа, той трябва да бъде преразпределен.
– В концепцията си давате ВКП като пример за раздут щат. Не настройвате ли прокурорите от различните нива един срещу друг?
– Колегите във ВКП не са проблемът. Проблемът е кадровата политика, която реално зависи от ВСС.
Със 144 прокурори ВКП е втората по численост прокуратура в страната след Софийската районна прокуратура. В същото време първата инстанция носи огромния ежедневен товар и хронично не ѝ достигат хора.
Тези данни трябва да бъдат анализирани открито. Ако някой смята, че сегашното разпределение е правилно, нека го защити с конкретни показатели за работа, натовареност и отговорност.
Не предлагам механично съкращаване. Предлагам функционален анализ и кадрови решения, които следват реалната работа. Това не е противопоставяне между колеги, а изискване за справедливо управление.
– Критикувате и начина, по който се увеличават възнагражденията. Искате изравняване на заплатите ли?
– Не. Различната работа и различната отговорност могат да обосноват различни възнаграждения. Но всяка разлика трябва да може да бъде разумно защитена.
При едно и също процентно увеличение сумата, с която се увеличава възнаграждението на прокурора във ВКП, може да бъде почти двойна спрямо тази на прокурор в районна прокуратура. Процентът е еднакъв, но разликата расте.
Това показва, че механичното увеличение „на калпак“ не е адекватно решение. Еднаквият процент върху различни основи увеличава разликите във възнагражденията.
Преди всяко общо увеличение ВСС трябва да представя как то ще се отрази на магистратите и служителите от различните нива. Професионалният ранг също трябва да има реално финансово значение, включително за колегата, който остава да работи в първоинстанционна прокуратура.
– Кое е първото кадрово решение, за което ще настоявате?
– Ежегодни конкурси по предварително обявен календар.
Преди началото на годината всеки прокурор трябва да знае какви конкурси предстоят, кога започват и в какъв срок трябва да приключат.
Движението на всяка процедура трябва да бъде публично, а всяко забавяне да бъде обяснено.
Професионалният и житейският план на един магистрат не може да бъде оставян с години в неизвестност.
Ако кадровият орган не може да организира собствените си конкурси в разумни срокове, той трудно може да претендира, че управлява добре системата.
– Според вас командироването на прокурори трябва ли да бъде премахнато?
– Не трябва да бъде премахвано. Има ситуации, в които то е необходимо, за да се преодолее внезапен кадрови недостиг.
То трябва да бъде временно решение, а не да се превръща в постоянен кариерен механизъм.
Командироването трябва да бъде изрично мотивирано, ограничено във времето и периодично проверявано. Повишаването в горе стояща прокуратура следва да става единствено с конкурсна процедура.
– Натовареността в прокуратурите се измерва от години. Защо не се постига равномерност?
– Защото измерването твърде често завършва с една справка. Години наред се прави това измерване и нищо не се променя.
Аз съм на мнение, че когато данните показват трайно претоварване, трябва да последва конкретна мярка – нов щат, конкурс, преразпределение на ресурс или промяна в организацията.
Натовареността не е само брой преписки. Трябва да се отчитат сложността на производствата, дежурствата, участието в съдебни заседания, допълнителните задачи и особеностите на съответната прокуратура.
Справка, която не води до решение, не е управленски инструмент. Тя е просто още една справка.
– В концепцията си пишете, че атестирането създава предпазливи прокурори. Не трябва ли все пак да има строга оценка на резултатите?
– Разбира се, че трябва. Но строгата оценка не означава механично броене.
Отмененият акт или оправдателната присъда не доказват автоматично непрофесионализъм. Трябва да се оценяват качеството на правния анализ, мотивите, организацията на работата, почтеността и способността за самостоятелна преценка.
Ако наказваме всяка добросъвестна грешка, няма да създадем безгрешни прокурори. Ще създадем уплашени прокурори, които търсят не правилното, а най-безопасното решение.
На прокуратурата не са нужни хора, които никога не поемат професионален риск. Нужни са ѝ магистрати, които могат да вземат трудно решение, да го мотивират и да носят отговорност за него.
– Къде е границата между независимостта и безконтролността?
– Тя е в ясните правила и мотивираната отговорност.
Реалното нарушение трябва да има последици. Но професионалната грешка не е непременно дисциплинарно нарушение, а различната правна преценка не е неподчинение.
Сходните случаи трябва да се решават по еднакви и предварително ясни стандарти – независимо от името, длъжността и близостта до ръководството.
Отговорността без правила се превръща в произвол. Независимостта без отговорност се превръща в привилегия. На прокуратурата не ѝ е нужно нито едното.
– При предходния избор бяхте критичен към управлението на прокуратурата, а тогавашният главен прокурор Иван Гешев демонстративно напусна залата по време на изказването ви. Какво означаваше това за вас?
– Това е негово решение – той избра да излезе, аз избрах да довърша изказването си.
Въпреки неговото решение, моята позиция не се промени и продължих да я отстоявам.
Не смятам себе си за герой. Да изпълниш професионалния си дълг не е подвиг. Но лоялността към една институция не се доказва с мълчание за нейните слабости. Доказва се с готовността да ги назовеш и да работиш за преодоляването им.
– Смятате ли, че тази критичност е попречила на кариерата ви?
– Не знам и няма да спекулирам.
Не приемам работата в районна прокуратура като наказание или като белег за неуспех. Там се върши огромна част от същинската прокурорска работа.
Кариерата не е единствената мярка за професионална стойност.
А повишение, което трябва да бъде купено с удобно мълчание, би имало твърде висока цена.
– Тази година бяхте сред тримата одобрени национални кандидати за европейски прокурор. След това цялата процедура беше отменена. Не показва ли участието ви в различни процедури стремеж просто към следващата висока длъжност?
– Явих се в открита процедура, преминах публично изслушване и бях сред тримата кандидати, определени от комисията.
Впоследствие Министерският съвет оттегли цялата процедура заради начина, по който са били определени правилата и съставът на комисията, а не въз основа на индивидуална отрицателна оценка за някого от кандидатите.
Приемам това решение.
В кадровите процедури правилата трябва да бъдат безупречни – включително когато резултатът е благоприятен за мен.
Няма да твърдя, че нямам професионална амбиция. Имам, но тя е почтена, когато преминава през открита процедура и е свързана с готовност за поемане на отговорност.
Кандидатурата ми за ВСС не е утешителна награда. Тя е продължение на позиции, които съм заявил още през 2022 г.
– Не отслабва ли прокуратурата постоянната критика към самата нея?
– Мълчанието я отслабва повече.
Институцията не се защитава, като отрича очевидните си проблеми. Защитава се, като ги решава.
Критиката, основана на факти и придружена от конкретно предложение, не е атака. Тя е форма на институционална лоялност.
Вредна е критиката, която цели само разрушаване. Също толкова вредно е мълчанието, което пази нечие удобство.
– Как ВСС може да върне доверието на редовите прокурори?
– Като първо ги чува и след това решава.
Членовете на ВСС не трябва да посещават прокуратурите само когато им трябват гласове. Трябва да се срещат с прокурори от различни нива и след изборите, да познават различията между отделните райони и да чуват проблемите, преди те да се превърнат в кризи.
Не всяко искане може да бъде удовлетворено, но всеки поставен въпрос заслужава отговор.
Когато действие е възможно, трябва да има действие. Когато не е, трябва да има честно и мотивирано обяснение.
– Един член на ВСС реално може ли да промени нещо?
– Един член на ВСС няма мнозинство. Но има глас, право на предложение и лична отговорност.
Един глас може да не промени крайния резултат. Но може да покаже, че е имало друг възможен избор.
Може да принуди мнозинството да изложи мотиви, а може и да убеди мнозинството в правилността на предложените промени.
Не обещавам резултат, който зависи от целия съвет. Обещавам поведение, което зависи от мен.
Няма да мълча, когато виждам несправедливост. Няма да гласувам удобно и после да се оправдавам с мнозинството. Ще предлагам решения и ще обяснявам всеки свой глас.
– А ако останете сам в тази позиция?
– Това, че някой е в опозиция, не означава, че не трябва да назовава проблемите и да работи за тяхното решение.
Самотата не е аргумент. Мнозинството също не превръща неправилното решение в правилно.
Но не търся самотата и не искам да играя ролята на вечния опозиционер. Ще търся подкрепа за всяко разумно решение.
Разликата е, че няма да търгувам с принципи, за да я получа.
– Как ще могат прокурорите да проверят дали изпълнявате обещанията си?
– Всяка година ще представям публичен отчет: какво съм предложил, как съм гласувал по значимите кадрови и организационни въпроси, какво е постигнато, какво не е изпълнено и защо.
Доверието не е пълномощно за мълчание, а е задължение за отчетност.
Членът на ВСС не трябва да изчезва зад колективната отговорност на съвета. Колективното решение не заличава личния глас.
– Какво искате да кажете на прокурорите преди избора?
– Да не гласуват само по биография, длъжност или обещание.
Нека сравнят какво е казвал всеки кандидат преди години и какво казва днес. Нека преценят дали позициите му са останали същите, когато са били неудобни и когато от тях не е следвала лична полза.
Не искам да бъда избран само защото съм единственият кандидат от районно ниво.
Искам да бъда преценен по това дали познавам проблемите, дали предлагам изпълними решения и дали може да се разчита, че няма да забравя поетите ангажименти след изборите.
За мен правилото е просто – казаното задължава. И най-напред задължава този, който го е казал.
Кой е Пламен Петков
Пламен Петков има повече от две десетилетия професионален опит в съдебната система. Завършва право в ЮЗУ „Неофит Рилски“, а след обучение в Националния институт на правосъдието през 2004 г. започва работа като следовател в Окръжната следствена служба в Ямбол. По-късно продължава професионалния си път в Столичната следствена служба.
През 2006 г. става прокурор в Софийската районна прокуратура. През 2018 г., след конкурс, е избран за административен ръководител на Районната прокуратура в Сливница.
След преструктурирането и превръщането на прокуратурата в териториално отделение през 2023 г. Петков се връща в Софийската районна прокуратура, където продължава да работи като прокурор.
