Във връзка с ескалацията на кризата в Близкия изток, политологът Даниел Смилов коментира, че при определен момент би било логично свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента. „Тогава ще бъдат включени и политическите партии. Съветът към Министерския съвет е по-оперативен и обичайно не допуска представителство на партиите, но при нужда от политическо решение с широк консенсус, форматът при президента е по-подходящ. За момента обаче такова решение не е наложително“, обясни Смилов пред БНТ.
Журналистът Александър Симов изрази мнение, че включването на партийни лидери в Съвета при премиера би успокоило общественото напрежение. „В момента политици дават стандартните уверения, че няма заплаха за България, но хората мислят обратното. Присъствието на политическите лидери щеше да създаде усещане за прозрачност и сигурност“, посочи Симов.
От своя страна Нидал Алгафари критикува служебния кабинет за пренебрегване на парламентарната република и Народното събрание. Той подчерта, че масовите ротации в МВР и назначаването на 28 областни управители създават впечатление за демонстративен контрол върху институциите, което се представя като „гарантиране на честни избори“.
Политолозите коментираха и очакваното обявяване на партията на президента Румен Радев. Смилов посочи, че забавянето на обявяването създава напрежение сред гражданите, които очакват ясна представа за политическите лица и програма на новата формация. „От друга страна, настоящата обстановка работи в полза на Радев – служебният кабинет постоянно усилва доверието към други партии, докато неговата ще изглежда като символично противопоставяне на узурпацията на властта от служебното правителство“, обясни Смилов.
Анализаторите посочват, че комбинацията от масовите назначения и политическото затишие около Радев може да се окаже стратегически изгодна за него, като едновременно нагнетява напрежение и създава очакване за неговата политическа инициатива.
