В непубликувани тетрадки и музикални скици, намерени в дома на Фреди Меркюри в Лондон след смъртта му през 1991 г., се откриват досега непознати ранни варианти на текста и структурата на „Bohemian Rhapsody“, както и подробности за творческия процес зад хита от 1975 г., съобщава town.bg. Документите, събрани в книгата „A Life in Lyrics: The Official Creative Legacy of Freddie Mercury“, описват етапи на развитие, работни заглавия и лични навици, които са оформили окончателната версия на песента.
Основните бележки показват, че първият записан ред от композицията датира още от 1968 г. и гласи „Мамо, току-що убих човек“. Този ранен фрагмент, наричан неофициално „Каубойската песен“, отразявал влияния от Дивия запад и служил като отправна точка за по-нататъшното развитие на сюжета и емоционалния тон на парчето. Наблюдава се и друг, по-различен първи куплет: „Мамо, започна война / Трябва да си тръгна тази вечер“, което илюстрира колко вариативен е бил текстът в процеса на работа.
Книгата документира и изборите около името на групата. Мери Остин, дългогодишна приятелка и бивша годеница на Меркюри, разказва за ранна среща, на която Фреди предложил „Queen“, а китаристът Брайън Мей внезапно защитил алтернативата „Build Your Own Boat“. По спомените на Остин тя подкрепила идеята на Мей, но Фреди останал безапелационен и името „Queen“ останало окончателно. Този епизод илюстрира начина, по който спонтанни идеи и лични реакции са формирали идентичността на бандата.
Много от бележките разкриват и техническите предпоставки за амбициозното звучене на парчето. Закупуването на роял Yamaha от Меркюри е посочено като ключов момент: той композира голяма част от материала на този инструмент, а звукът в магазина и влиянието на класическата музика вероятно са допринесли за наложилата се опера-елементност в аранжимента. Около композитора постоянно звучала музика от Шопен, Моцарт и съвременни поп изпълнители, което също се отразило на нюансите на композицията.
В бележките присъстват и варианти на заглавието: „Mongolian Rhapsody“ е открито зачеркнато и заменено с „Bohemian Rhapsody“. Други фрагменти съдържат работни начални редове и места, където ключовата фраза „Nothing really matters to me“ е записана сравнително рано, но с премествания в структурата. За оперната секция Меркюри, Мей и Роджър Тейлър са отделили много страници за гласови маркери; думи като „Галилео“, „Бисмила“ и „Фанданго“ са използвани като ориентири в многогласните пасажи.
Личната ангажираност на Меркюри е видима в описанията на работния процес. Остин разказва как той се е събуждал посред нощ, за да записва наполовина запомнени стихове от сънища и дори възприемал тази рутина като необходима част от създаването. Когато работил по „Bohemian Rhapsody“, Меркюри бил толкова обсебен, че дори приятелките му не могли да го прекъснат, а поведението му при пианото се променило – знак за дълбоко фокусиране.
Студиозните записвания също са документирани в детайли. Групата прекарва три седмици в студио в запис на продукция, считана за най-скъпата до онзи момент, а само оперната част изисква почти 200 вокални дублирания от Меркюри, Мей и Тейлър. Някои магнитни ленти били полирани до почти прозрачност от многократна употреба. Първоначалните отпорни реакции на звукозаписната компания да издаде близо шестминутен сингъл довеждат до конфликт – Меркюри напуска среща, след като му предложили съкращения. Впоследствие той дава предварително копие на диджей, който го върти многократно и предизвиква масови обаждания от слушатели, и така песента излиза без режисирани скъсявания.
Финалният продукт става глобален хит: сингълът прекарва девет седмици на първо място във Великобритания и достига Топ 10 в САЩ. По-късни културни връхни моменти – включване в популярни филмови сцени и биографични продукции – също въздейства върху перманентния му успех. За медийната общност и феновете това разкриване на досиетата от Лондон представлява важни новини за разбирането на творческия процес зад един от най-емблематичните музикални текстове на 20-ти век; таун.бг отразява детайлите от тези материали като част от обширното досие.
Източник: The New York Times
Абонирайте се за нас в Google News.
