Българският пазар на труда все по-осезаемо разчита на кадри от чужбина. През 2025 г. Агенцията по заетостта е издала разрешения и регистрации за работа на общо 24 642 граждани на трети държави, показват официални данни, предоставени на БТА.
Най-голям дял от чуждестранните работници са намерили реализация в хотелиерството и ресторантьорството, както и в селското и горското стопанство и строителния сектор. Част от наетите са започнали работа и в здравеопазването, търговията, транспорта и индустрията, а други – в сфери, свързани със създаване и разпространение на информация и творчески продукти.
Разрешения за работа са получили 1295 граждани на Турция, Република Северна Македония и Индия. За дейност като свободна практика са регистрирани едва седем души – от Русия, Беларус и Украйна.
Най-масов остава потокът на сезонните работници. Само за заетост до 90 дни са регистрирани 19 057 чужденци, основно от Узбекистан, Киргизстан и Турция. Още 4211 души от Турция, РСМ и Индия са дошли за краткосрочна работа. Данните показват и присъствие на 72 чуждестранни граждани с български произход от Сърбия, Молдова и Украйна, които са се реализирали в търговията, преработващата промишленост, транспорта, складирането и пощенските услуги.
Според председателя на Българската конфедерация по заетостта Надя Василева тези числа ясно показват нарастващия интерес на чужденци към работа в България. По думите ѝ страната постепенно ускорява процеса по привличане на работна сила отвън, а облекчаването на административните процедури и намаляването на изискваната документация са ключови фактори за това.
Василева подчерта, че демографската криза прави подобни мерки неизбежни, тъй като редица икономически сектори остават непривлекателни за българските работници. Чуждестранни кадри вече се наемат не само в туризма, но и в производството, логистиката и транспортните компании.
По отношение на програмата „Избирам България“ тя изрази скептицизъм, че завръщащите се българи от чужбина могат да компенсират недостига на работна ръка. Според нея броят им няма да бъде достатъчен, но двата процеса – привличането на чужденци и връщането на сънародници – не си противоречат, а могат да се развиват паралелно.
