През изминалия месец Арктика преживя аномална вълна на горещини, при която над 70 процента от сушата и морето на север от 60-ия паралел са били по-топли от климатичната норма за периода 1991–2020 г. За около 12 процента от региона юли е влязъл в топ три по температура за историята, по данни от базата ERA5 на Европейския център за средносрочни прогнози за времето, съобщава town.bg. Тези данни представляват важни новини за мониторинга на арктическите процеси и сочат продължаваща тенденция към затопляне.
Най-интензивните температурни отклонения бяха регистрирани в Русия. В източна Сибир термометрите преминаха 35°C, а в региона Красноярск този юли бе отчетен като най-горещият от 1969 г. насам. В република Саха (Якутия) стойностите надхвърлиха 32°C. В същото време наблюденията показват, че картината в целия Северен полярен кръг не е еднородна: северната част на канадската територия Нунавут и части от Аляска отбелязаха по-хладен от обичайното юли, докато за Хъдсъновия залив и Гренландско море това бе най-горещият юли от началото на спътниковите наблюдения през 1979 г.
Кумулативните резултати поставят изминалия месец на трето място по най-високи повърхностни температури в Арктика от 1950 г. насам. Тревожна е и констатацията, че всичките пет най-горещи години за региона са след 2010 г., което илюстрира ускоряващия се характер на промяната. В последния доклад на Американското метеорологично дружество се посочва, че арктическата зоната се затопля почти три пъти по-бързо в сравнение със средното за планетата, което има широки екологични и климатични последствия.
Метеорологът Алън Джерард обяснява причината за подобни екстреми с топенето на морския лед: ледът действа като „огледало“, отразявайки слънчевата светлина и охлаждайки региона. С напредването на топенето повече тъмна океанска повърхност остава открита и абсорбира допълнително слънчева енергия, което ускорява по-нататъшното затопляне и води до положителна обратна връзка.
Екстремните температури съвпадат с тревожно научно изследване, проведено от учени от Университета в Единбург и Китайската академия на науките. Проучването установява, че зачестилите горски пожари и засиленото затопляне в Сибир ускоряват топенето на пермафроста — вечно замръзналата почва — и това е довело до приблизително двойно увеличение на емисиите на метан от региона в периода 2010–2023 г.
Пермафростът в Сибир представлява един от най-големите естествени резервати на въглерод в света. При размразяване органичната материя се разгражда от микроорганизми и се превръща в отделящи се парникови газове, главно въглероден диоксид и метан. Метанът е особено значим в краткосрочен план, тъй като е десетки пъти по-мощен от CO2 като парников ефект в рамките на годините след освобождаването му. По-горещите и сухи лета създават условия за по-продължителни и интензивни пожари, които не само отделят метан директно при горенето, но и улесняват размразяването на по-дълбоки почвени слоеве, ускорявайки освобождаването на запасения въглерод.
Д-р Юън Нисбет от лондонския университет „Роял Холоуей“ предупреждава, че дори при успехи в ограничаването на емисиите на метан от изкопаеми горива, обратните връзки от природните системи може да нараснат по-бързо от очакваното. Според него подобно развитие може да подкопае усилията, залегнали в Парижкото споразумение, и да въведе света в „опасни времена“.
Тези събития и научни оценки представляват важни новини за международната общност, следяща климатичните промени, и поставят акцент върху нуждата от наблюдение и адаптация в уязвимите арктически райони. Медийните и научните доклади, както и платформите за събиране на данни, включително ERA5, ще останат ключови за проследяване на динамиката. За допълнително отразяване и анализ на процесите следете новини и материали в taун.бг и официални програми за мониторинг на климата.
Абонирайте се за нас в Google News.
