Астрономи от Австралия съобщават за наблюдение от 18 декември 2019 г., което учените интерпретират като потенциален сигнал от първична черна дупка с маса, близка до три пъти масата на Луната. Водещ автор на изследването е Рени Кий от Технологичния университет „Суинбърн“, а анализът използва данни от Тъмноенергийната камера (DECam). В продължение на около един час наблюдаванията регистрират плавно увеличение на яркостта на звезда в Голямото Магеланово облако, докато близките източници остават непроменени.
Изследователите отхвърлят обичайните астрономически обяснения: явлението е твърде продължително за класическа звездна светкавица, твърде кратко за свръхнова и твърде плавно за повечето известни видове изменчивост. Екипът обсъжда и технически причини, но според публикацията неизправност на инструмента е изключена. Предпочитаната интерпретация се основава на явлението микролещене — гравитационното огъване на пространство-времето около масивен обект, което временно усилва светлината на фонов източник.
За търсене на възможни обяснения авторите са моделирали няколко сценария: пролетан екзопланет в орбитите на Млечния път, екзопланет в Голямото Магеланово облако и компактно масивно тяло, съставляващо част от ореола от тъмна материя на Млечния път. Обектът, който изследователите наричат Фийби, според статистическите модели е с около пет порядъка по-вероятно да принадлежи към популация в ореола от тъмна материя, отколкото да бъде част от известните звездни популации.
Моделите, посочват авторите, сочат като предпочитана възможност първична черна дупка с маса приблизително три пъти тази на Луната, разположена на около 59 630 светлинни години от Земята. Наблюдаваната светлинна крива отговаря на очаквания сигнал при микролещене, с продължителност и форма, които съвпадат по-добре с компактно невидимо тяло, отколкото с обичайни звезди или импулсни явления.
Откритието попада в рамките на оживен научен дебат. През февруари 2026 г. други екипи са идентифицирали серия кандидати за микролещене в посока Андромеда, които са били предложени като доказателства за първични черни дупки, но последваща работа от изследователи във Варшавския университет е поставила под въпрос тази интерпретация, показвайки, че събитията могат да се обяснят с нормални звезди. Авторите на настоящото изследване посочват, че тяхната находка подкрепя идеята за наличието на компактни масивни обекти в галактическия ореол и призовават за последващи, по-чувствителни наблюдения.
Екипът подчертава необходимостта от по-широки програми за систематично търсене на микролещене, като предлагат използване на предстоящи мисии и инструменти с по-голяма чувствителност, конкретно телескопа Roman и обсерваторията Vera C. Rubin. По-детайлни и по-чести наблюдения биха позволили както да се потвърдят подобни събития, така и да се натрупа статистика за честотата и пространственото разпределение на потенциалните първични черни дупки.
Новината предизвиква интерес сред астрономическата общност, тъй като потвърждение на първични черни дупки би имало последици за разбирането на тъмната материя и ранните етапи на еволюцията на Вселената. Това остава една от ключовите причини наблюдението да бъде определено като важни новини в областта на астрофизиката, а резултатите все още са предмет на обсъждане и проверка от независими екипи. Статията на Кий и съавторите е публикувана като предпечат в arXiv и съдържа подробности за анализите и моделите.
Това развитие е от значение за широк кръг научни програми и ще бъде следено внимателно като потенциален принос към големите въпроси за състава на галактическите ореоли и природата на тъмната материя; темата вече присъства в подборите с важни новини на редица платформи и в дискусиите в научната общност, включително и в таун.бг, а по-нататъшни наблюдения ще са решаващи за окончателната интерпретация, съобщава town.bg.
Абонирайте се за нас в Google News.
