Древните римляни са били изключително умели в строителството и инженерството, като един от най-забележителните им проекти са акведуктите. Уникалният пуцоланов бетон, използван в техните строежи, придава на конструкциите изключителна здравина и устойчивост.
Емблематичен пример за този бетон е Пантеонът в Рим, който и до днес стои непокътнат въпреки своите близо 2000 години, притежавайки най-големия купол от неармиран бетон в света. Тайната на здравината му е в състава му: пуцолан – вулканична пепел, и вар. Пуцоланът носи името си от италианския град Поцуоли, известен с големите си залежи от тази пепел. Когато се смеси с вода и вар, се получава химична реакция, която създава изключително здрав бетон.
Изследвания на международен екип, воден от Масачузетския технологичен институт, показват, че римляните са използвали не само специални материали, но и специфични техники за смесване. Откритието на малки парчета вар в проби от римски бетон озадачава учените, тъй като това се смятало за знак на некачествено смесване. Според ръководителя на изследването Адмир Масич, тези парчета не са случайност, а част от целенасочена техника, наречена „горещо смесване“.
Този метод осигурява бързо свързване и способност за самовъзстановяване на бетона. При появата на пукнатини, варовите парчета взаимодействат с водата, образувайки калциев карбонат, който запълва пукнатините и предотвратява тяхното разширяване. Тази техника прави римския бетон изключително устойчив и самовъзстановяващ се, което обяснява защо много от римските строежи са оцелели хилядолетия.
