Присъединяването на България към еврозоната ще ѝ осигури ясно изразено конкурентно преимущество спрямо Румъния в почти всички икономически сектори, най-вече в туризма. Това заяви бившият министър-председател на Румъния Теодор Столожан в интервю за телевизия Digi24, коментирайки икономическите предизвикателства пред страната си.
По думите му ефектът ще стане особено видим още до края на годината. „Тогава ще се види много ясно какъв международен туристически поток ще има България и какъв – Румъния“, посочи Столожан, който оглавяваше румънското правителство в началото на 90-те години.
Политикът, свързан с Национално-либералната партия, отдавна подкрепя приемането на еврото от Румъния и напомни, че страната поема този ангажимент още с Договора за присъединяване към Европейския съюз. Въпреки това до момента Букурещ не разполага с реалистичен график за въвеждане на единната валута. През годините са били обявявани различни целеви дати – 2019, 2024 и дори 2029 г., но нито една от тях не е била подкрепена с изпълнение на необходимите икономически критерии.
Столожан подчерта, че в Румъния е имало сериозна съпротива срещу еврото, особено от страна на банковия сектор. „Често се твърдеше, че страната не е достатъчно развита, за да приеме еврото. Примерите с Хърватия и България обаче показват, че ключовият фактор не е нивото на развитие, а макроикономическият баланс“, заяви той.
Според бившия премиер основният проблем на Румъния остава слабата фискална и финансова дисциплина. Той отбеляза, че страната периодично стига до тежки икономически корекции, които се отразяват болезнено както на гражданите, така и на бизнеса. Именно затова, по думите му, преминаването към еврото би наложило по-строги и устойчиви финансови правила.
В този контекст Столожан отхвърли аргумента, че по-ниският БВП на глава от населението е пречка за членство в еврозоната, като припомни, че Хърватия е приела еврото при по-ниски показатели от тези на Румъния към онзи момент.
Той коментира и спекулациите в румънските медии около въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г., включително сигнали за временни затруднения с банкомати и ресто. „Това са типични проблеми за началния етап. Те се решават бързо“, каза Столожан и повтори, че България ще извлече значителни ползи, особено в туризма.
Междувременно обществената подкрепа за еврото в Румъния остава относително висока – около 59%, показват данни на Евробарометър. Въпреки това страната е изправена пред най-големия бюджетен дефицит в ЕС, което сериозно затруднява перспективата за присъединяване. Анализатори предупреждават, че стабилизирането на публичните финанси ще изисква години, а на фона на инфлацията, строгите икономии и нарастващото влияние на крайната десница темата за еврото все по-рядко присъства в публичния дебат.
За да може Румъния да замени леята с еврото, тя трябва да изпълни строгите критерии – дефицит под 3% от БВП, държавен дълг под 60%, контролирана инфлация, стабилен валутен курс и участие в механизма ERM II за минимум две години без сериозни отклонения. Засега обаче тези условия остават по-скоро цел, отколкото реалност.
