Експертът по енергийна сигурност Руслан Стефанов изрази скептицизъм пред БНР относно твърденията, че пред България се открива „исторически шанс“ държавата да изкупи обратно рафинерията на „Лукойл България“ в Бургас. Стефанов, главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), посочи, че промяната на собствеността зависи не само от българската страна, а преди всичко от санкциониращите органи на САЩ и ЕС и от самия собственик — Русия.
В коментар за думите на особенния управител на „Лукойл България“ Румен Спецов, който определи възможността като исторически шанс и спомена евентуален руски иск за около 3 млрд. евро, Стефанов заяви, че не вижда как настъпили обстоятелства биха оправдали такава квалификация. Той отбеляза, че Спецов не е дефинирал ясно какво включва този „шанс“ и изтъкна, че реална промяна би настъпила само при прекратяване на войната в Украйна и постигане на траен мир, което би довело и до премахване на санкциите.
Според Стефанов сегашните активи са силно подценени на световния пазар и това прави малко вероятно привличането на сериозни инвеститори, готови да платят очакваните цени. Той добави, че практиката показва, че активите на руски компании рядко сменят собствениците си в условия на международни санкции и политическа несигурност. В този контекст вървящата процедура по арбитраж, при която руската страна претендира за обезщетение, е първият тест за способността на българското правителство да управлява и реализира трансфер на собственост на важен индустриален актив.
Енергийният експерт предложи алтернативен сценарий, който да осигури стабилност и сигурност: придобиване на „Лукойл България“ от стабилна международна компания от страна-членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). По думите му този модел съчетава ефективното управление на частен собственик с необходимия държавен контрол и регулаторен надзор при стратегически важни за националната сигурност активи.
Стефанов напомни, че не е забранено държавата да придобие рафинерията, но предупреди, че опитите за държавни интервенции на пазара на горива винаги носят цена. Той подчерта, че намаляването на цените за потребителите чрез държавни мерки неизбежно води до загуби за самата рафинерия, до спад на стойността на активите и до възникване на печеливши и губещи групи в икономиката. „Няма вакуум в пазарната икономика“, каза Стефанов, като призова за прозрачност относно това кои биха спечелили и кои биха загубили при евентуални интервенции.
В разговора си в предаването „12+3“ с водещата Снежана Иванова Стефанов изясни, че окончателното решение за съдбата на рафинерията в Бургас ще изисква широк обществен и политически консенсус, както и уредени международни и правни въпроси. Той посочи, че един подобен трансфер не е въпрос само на национална воля, а на международна регулация и на решения на санкциониращите държави и институции.
Коментарите на Стефанов са част от по-широк дебат за бъдещето на енергийните активи в България, който включва икономически, регулаторни и геополитически измерения. Темата продължава да предизвиква важни новини и внимание в публичното пространство, като различните варианти за придобиване — държавен или частен — остават предмет на анализ и оценка от експерти и политици. Част от дискусията може да бъде проследена и в репортажите, които съобщава town.bg, като в публичния дебат се използват и различни източници като таун.бг за бързо проследяване на развитието.
Абонирайте се за нас в Google News.
