В Русия започнаха парламентарни избори, които се провеждат в условията на продължаващата война в Украйна и силно ограничено участие на опозиционни политически сили. В продължение на 3 дни избирателите гласуват за 450 депутати в Държавната дума.
Показателна за предизборната кампания беше ситуацията в Рязан, където телевизионен дебат остана без участници. Водещата на държавната телевизия „Русия-1“ Елизавета Дорохина обяви, че кандидатите не са дошли в студиото. В ефира останаха 3 празни подиума, след като нито един от 6-имата регистрирани кандидати не се появи.
„Единна Русия“ очаква да запази мнозинството
Сред основните участници във вота е управляващата партия „Единна Русия“, която подкрепя президента Владимир Путин. Очакванията са формацията да запази мнозинството си в Държавната дума.
Гласуването се провежда от 18 до 20 септември, като избори се организират и в украински територии, контролирани от Русия. Киев и значителна част от международната общност не признават руската власт над тези райони.
Това са първите парламентарни избори в Русия след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.
Антивоенната опозиция остана извън изборите
Единствената регистрирана партия, определяна като антивоенна, „Яблоко“, не участва във вота, след като Върховният съд я отстрани от изборите. От ръководството на партията определят решението като политически мотивирано.
Съоснователят на „Яблоко“ Григорий Явлински заяви, че според него в Русия все още няма демокрация. По думите му партията е настоявала за незабавно прекратяване на огъня и започване на преговори с Украйна, Европа и САЩ.
Политическият анализатор Андрей Колесников описва руската политическа система като персоналистичен режим с институции, които според него имат предимно формална роля. По думите му изборите служат и за демонстрация на обществена подкрепа за политиката на Владимир Путин.
Войната вече се усеща и във вътрешния живот
Парламентарният вот се провежда на фона на нарастващо напрежение, свързано и с последиците от войната. Украински атаки с дронове по цели на руска територия, включително петролни рафинерии, са довели на места до проблеми с доставките на горива и образуване на опашки пред бензиностанции.
В Москва властите насърчават електронното гласуване чрез различни награди и стимули. Критиците на системата обаче поставят въпроси относно прозрачността на този начин на гласуване.
Сред кандидатите за Държавната дума са и 186 ветерани от войната в Украйна. Още над 1500 бивши военнослужещи участват в изборите за регионални и общински позиции.
Част от избирателите искат край на войната
Сред московските избиратели има и хора, които поставят края на войната като основен приоритет. 1 от интервюираните от американската телевизия Си Ен Ен жени, Раиса, заявява, че иска конфликтът да приключи.
73-годишната Марина Александровна поставя под въпрос начина, по който се гарантира честността на изборния процес, с думите, че според нея по-важно е не кой гласува, а кой брои гласовете.
Според анализатори изборните резултати могат да бъдат представени от Кремъл като доказателство за подкрепа към политиката на Владимир Путин и действията на руските власти във войната.
Последният парламентарен вот
Предишните избори за Държавната дума се проведоха между 17 и 19 септември 2021 г. Тогава „Единна Русия“ получи 326 от общо 450 депутатски места.
Настоящото гласуване се провежда при значително ограничено участие на опозиционни формации и в условията на продължаващ военен конфликт. В същото време част от руските граждани заявяват надежда за по-стабилно бъдеще и за подобряване на отношенията на страната с останалия свят.
