Американски официални лица отново предупредиха, че регулациите на Европейския съюз за ограничаване на емисиите на метан от внос на петрол и газ могат да окажат натиск върху доставките на енергия за Европа, след като атаките на Иран по катарски съоръжения влошиха световния баланс на доставки, съобщава town.bg. Това становище беше формулирано от Андрю Пъздър, посланик на САЩ в ЕС, който изтъкна, че сегашната ситуация в Близкия изток увеличава риска от енергийна криза за единния блок, ако правилата бъдат прилагани твърдо без гъвкавост.
В изказванията си Пъздър свърза тенденциите на пазара с щетите по катарския комплекс Рас Лафан – най-голямото съоръжение за втечнен природен газ (LNG) в света – чиито ремонтни работи, според катарски оценки, могат да отнемат до пет години. Той посочи, че ограничаването на глобалните доставки ще засили конкуренцията за наличните обеми и ще направи Европа по-уязвима към волатилността в цените на газа. По думите му това поставя допълнителни изисквания за балансиране между екологичните цели и сигурността на доставките.
Според източниците ЕС вече получава почти две трети от своя внос на LNG от САЩ, което според Пъздър дава на Вашингтон предимство в търговските преговори и в позиционирането спрямо европейските власти. Тази реалност, твърдят американските представители, налага преразглеждане на приложението на строгите изисквания в краткосрочен план, за да не се компрометира доставката на достъпни енергоносители за потребителите и индустрията в Европа.
Критиките към правилата за метана не са нов феномен. Още преди ескалацията в Близкия изток редица енергийни компании, включително Exxon Mobil Corp., изразиха загриженост, че изискванията могат да бъдат прекалено тежки за сложните вериги на доставки и да доведат до поскъпване на петрола и газа, доставяни на европейския пазар. В отговор на тези критики Европейската комисия заяви, че ще прилага „прост и прагматичен“ подход при прилагането на новите правила, с цел да не се застрашава сигурността на доставките, но засега не е предприела промени в разпоредбите.
Новите правила предвиждат, че още следващата година вносът на изкопаеми горива ще трябва да отговаря на изискванията за мониторинг, докладване и проверка (MRV). До 2030 г. вносители, чиито доставки надвишават установените прагове на интензивност на емисиите на метан, могат да бъдат подложени на санкции. Тази рамка има за цел да намали емисиите на мощния парников газ, но временните проблеми в доставките доведоха до напрежение между търговските интереси и климатичните амбиции.
Пъздър подчерта и търговската гледна точка: „Има много пазари за тези продукти от изкопаеми горива, особено за LNG. Бих искал да видя как се справяме с Европа по този въпрос по начин, който е икономически изгоден за Европа и Съединените щати.“ Тази позиция поставя акцент върху необходимостта от диалог за това как да се внедрят екологични стандарти без да се създадат излишни пречки пред сигурността на доставките.
Разговорите между Брюксел и Вашингтон тепърва ще продължат, като в центъра им стоят няколко ключови въпроса: доколко гъвкаво ще бъде прилагано новото законодателство, какви компенсаторни мерки могат да бъдат въведени при внезапни сътресения на пазара и как да се осигури предсказуемост за операторите и потребителите. В този контекст темата се превърна в важни новини за енергийната политика на ЕС и за търговските отношения между Европа и САЩ.
Комбинацията от геополитическа нестабилност и нови екологични изисквания прави ситуацията особено чувствителна за потребителите, индустриите и политиците, които ще трябва да балансират климатичните цели с непосредствените нужди от сигурни и достъпни енергоносители. В българския медиен контекст въпросите ще останат в центъра на вниманието и е важно читателите да следят развитието на темата в следващите месеци, отбелязват представители на таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
