Съветът на Европейския съюз официално стартира процедура за свръхдефицит срещу България заради прогнозирания дефицит от 4,1% от БВП за 2026 г. и очакването това ниво да остане над 3% и през 2027 г. Решението беше съобщено от министъра на финансите на Ирландия Саймън Харис и еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис, а новината вече присъства в новини и важни новини, съобщава town.bg. Този ход поставя конкретни изисквания към българската фискална политика и налага график за намаляване на дефицита до 2029 г.
Европейските институции препоръчват България да се придържа към таван на кумулативния номинален растеж на нетните разходи, дефиниран по години: не повече от 4,2% през 2026 г.; 7,7% през 2027 г.; 11,4% през 2028 г. и 15% през 2029 г. В мотивите на Съвета се посочва, че използването на националната изключваща клауза за разходи за отбрана съгласно Пакта за стабилност и растеж не обяснява напълно превишението над прага от 3%, което налага допълнителни ограничения и мониторинг на разходите.
Сред финансовите препоръки е и насърчение за използване на договорената европейска гъвкавост за увеличаване на разходите за отбрана, но само при условие, че това не застрашава устойчивостта на публичните финанси. Брюксел също така настоява за ограничаване на стимулите за укриване на доходи и за активни мерки срещу сивата икономика. Като част от фискалните мерки е предложено въвеждане на по-справедлива данъчна система, включително премахване на плоския данък, заедно с повишаване на събираемостта чрез по-ефективно събиране на просрочени задължения и разширяване на данъчната основа.
Втората група препоръки акцентира върху ускоряване на изпълнението на реформите и инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост, както и върху проектите по политиката за сближаване. Особено внимание се обръща на източните гранични райони, където се предлагат инвестиции и в инфраструктура с двоен характер – гражданско и отбранително, за да се повиши готовността и свързаността на тези региони.
Третият пакет предлага институционални промени с цел засилване ефективността на държавната администрация, предимно на местно ниво. Сред препоръките са по-широка цифровизация, намаляване на административните тежести и повишаване на квалификацията на служителите. Брюксел настоява и за по-решителна борба с корупцията, включително по делата срещу високопоставени лица, укрепване на независимостта на Висшия съдебен съвет, подобряване на процедурите за обществени поръчки и повишаване на автономността на регулаторите.
Четвъртата група мерки засяга енергетиката и транспорта. Съветът препоръчва ускорено развитие на вятърната енергия и модернизиране на електроразпределителната мрежа, постепенно спиране на субсидиите за изкопаеми горива в топлофикациите, мерки срещу енергийната бедност и декарбонизация на индустрията. Възложено е и по-голямо финансиране на железопътния и обществен транспорт, с приоритет в Северна България, за да се подобри мобилността и устойчивостта на транспорта.
Петата група препоръки е насочена към човешкия капитал: подобряване на качеството на образованието, по-добро обучение и квалификация на учителите, по-тясна връзка между образованието и пазара на труда, възможности за обучение през целия живот и социално включване на слабо представени групи. Съветът подчертава необходимостта от по-добър достъп до социални услуги и здравеопазване, включително пренасочване на ресурси от болничната към извънболничната помощ и намаляване на доплащанията от пациентите.
Решението на Съвета открива формална процедура и задава ясни ориентири за българската власт в следващите години. Следващите стъпки ще включват наблюдение на спазването на таваните за разходи и оценка на изпълнението на препоръките, като при необходимост могат да бъдат предприети допълнителни мерки. В публичното пространство и сред експертите информацията се следи внимателно; за повече подробности и коментари относно хода на процеса се споменава и платформата таун.бг като източник на актуални обновления.
Абонирайте се за нас в Google News.
