През изминалата година европейските лидери се опитаха да отговорят на нарастващия натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп с дипломатични жестове, символични визити и обещания за по-големи покупки на американско оръжие и втечнен природен газ. Въпреки тези усилия, отношенията между Вашингтон и Брюксел не се успокоиха – напротив, критиките и атаките срещу Европа станаха по-чести и по-системни.
Първоначално това се прояви чрез представянето на американско мирно предложение от 28 точки за войната в Украйна, изготвено без съгласуване с Киев. По-късно в Националната стратегия за сигурност на САЩ Европа беше описана като континент в икономически спад и „цивилизационна криза“, а Вашингтон открито застана зад политически формации, скептични или враждебни към Европейския съюз.
Наблюдателите все по-често виждат в тези ходове не серия от несвързани изказвания, а последователна линия. В основата ѝ стои стремежът на администрацията на Тръмп да прокара геоикономически интереси: максимално разхлабване на регулациите за американските технологични гиганти в Европа и рестарт на икономическите отношения с Русия, дори за сметка на украинския и европейския суверенитет.
И в двата случая общият знаменател е необходимостта от отслабен Европейски съюз. Отварянето на Русия за американски инвестиции и превръщането на Европа в свободен пазар за компаниите от Силициевата долина изискват ограничаване на европейската регулаторна и политическа мощ. В този контекст крайнодесните партии на Стария континент се разглеждат не само като идеологически партньори, а и като инструмент за постигане на икономически цели.
Допълнителна тревога предизвика информация на „Уолстрийт джърнъл“, според която екипът на Тръмп вече не разглежда замразените руски активи като източник за възстановяване на Украйна. Вместо това се обсъжда възможността те да бъдат използвани за икономическа реинтеграция на Русия, включително като капитал за сделки на американски компании. Според изданието подобни идеи са били дискутирани в Маями с руски представители, в рамките на по-широк разговор за връщането на руската икономика – оценявана на около 2 трилиона долара – на световните пазари.
На този фон мирната инициатива на Тръмп изглежда все по-малко като дипломатически проект и все повече като корпоративна стратегия. Сред възможните сценарии се споменават възраждане на „Северен поток 2“, завръщане на Exxon в проекта „Сахалин“, участие в придобивания на руски енергийни активи и развитие на арктически газови и редкоземни находища. За да станат тези проекти реалност, Европа би трябвало да отвори отново пазарите си за руска енергия – нещо, което предполага отслабване на санкциите и вътрешната съпротива в ЕС.
Паралелно с това Брюксел се превръща в основен противник и на американските технологични гиганти. Докато Вашингтон настоява за минимални регулации в сектора на изкуствения интелект, ЕС продължава да налага строги правила. Глобата от 140 млн. долара срещу платформата X на Илон Мъск и текущите разследвания срещу Meta и Google засилиха напрежението. Както отбеляза „Файненшъл таймс“, за Силициевата долина и екипа на Тръмп Европа изглежда като препятствие, което трябва да бъде премахнато.
Пред Европа стои труден избор. От една страна, войната в Украйна задълбочава зависимостта ѝ от САЩ в сферата на сигурността. От друга – тази зависимост дава на Вашингтон силен инструмент за натиск. Затова анализатори призовават за по-единен и твърд европейски отговор, включително ясно очертани „червени линии“ по отношение на Русия и Украйна и прекратяване на външната намеса във вътрешната политика на ЕС.
Все по-често се обсъжда и необходимостта от по-тясна координация между ключови държави членки извън формалните рамки на ЕС, за да се избегне блокиране от страни с различна позиция. Европа разполага и с реални лостове – контрол върху значителна част от замразените руски активи и достъп до един от най-големите пазари в света, от който американската икономика също зависи.
Заключението на много наблюдатели е ясно: възможностите за европейско влияние съществуват, но те ще бъдат ефективни само ако бъдат използвани координирано. В противен случай рискът е активите, пазарът и институциите на ЕС да се превърнат в средство срещу самия съюз.
