С настъпването на пролетта започва активният период на кърлежите и с него нараства рискът от заразяване с кърлежов енцефалит — инфекция, която възпалява мозъчните обвивки и може да остави дълготрайни неврологични последици. Този материал представя основните факти за болестта, начина на предаване, клиничното протичане и мерки за превенция, съобразени с важни новини за сезона и практическите препоръки, които трябва да знае всеки, който ходи в гората или прекарва време на открито, съобщава town.bg.
Кърлежовият енцефалит е вирусно възпаление на мозъка, което най-често се предава чрез ухапване от заразен кърлеж. В научната литература са описани два основни вида преносители в Русия: Ixodes persulcatus (тайгов кърлеж) и Ixodes ricinus (кучешки кърлеж). Тайговият кърлеж обитава предимно Сибир, Далечния изток и Урал, докато кучешкият е разпространен в европейската част на страната — от Калининград до Поволжието — и постепенно разширява ареала си. Любими местообитания са смесените и широколистни гори с гъсти храсти, висока трева и пътеки, по които минават дивите и домашните животни.
Активният сезон започва още през март или април, когато почвата се затопли. Първият пик на активност е през май и юни, а втората вълна — през август и септември. Вирусът може да бъде пренесен и в градски паркове или дори да се донесе в дома с букет от диви цветя. Кърлежите заразяват и селскостопански животни: проучване посочва, че във Франция над 57% от говедата са имали маркери за излагане на вируса, а в някои райони този дял достига 92%. При кравите, козите и овцете инфекцията обикновено протича безсимптомно, но предаването чрез непастьоризирано мляко и млечни продукти е възможно и представлява около 2–5% от случаите.
Инкубационният период между ухапването и появата на първите симптоми обикновено е 7–21 дни. В началото вирусът се репликира в клетките на имунната система и навлиза в кръвта (виремия), след което предпочита нервната тъкан — мозъка и гръбначния мозък. Първоначалните оплаквания приличат на грип: слабост, умора, главоболие, лека температура, нарушения на съня и болки в тялото. В редица случаи се наблюдават две вълни на заболяването: след 1–2 дни от лека продромална фаза температурата може внезапно да скочи до 38–39°C с интензивно главоболие, гадене, фотофобия и нарушение на координацията — признаци за ангажиране на мозъчните обвивки.
Около седмица след първата вълна при някои пациенти настъпва втора, по-тежка фаза с неврологични усложнения: частична или пълна парализа на крайниците, нарушения на говор и преглъщане, конвулсии и объркване. В най-тежките случаи са възможни дихателни нарушения и необходимост от механична вентилация. Малка част от пациентите развиват хронично възпаление с продължителна слабост, мускулни потрепвания, проблеми с паметта и персистираща парализа.
Диагнозата се опира на клинични оплаквания и изследвания: антитела в кръв и цереброспинална течност, PCR за вирусен геном, ЯМР на мозъка и анализ на уловения кърлеж, ако е запазен. Специфичен антивирусен лекарствен препарат към момента няма; лечението е симптоматично и включва строг режим на почивка, венозни разтвори, антипиретици, средства за подобряване на мозъчното кръвообращение, кортикостероиди при мозъчен оток и реанимационни мерки при нужда. Ранното начало на лечението значително подобрява прогнозата.
Ваксинацията остава най-надеждната профилактика — при ваксинирани заболяването се развива рядко и обикновено протича леко (след ваксинация заболяват 1–6% от хората и обикновено с лека клиника). При ухапване от кърлеж незабавното консултиране с лекар е важно: при неваксинирани лица в рамките на 72 часа може да се приложи пасивна профилактика с имуноглобулин, когато е показано. Световната здравна организация отчита, че 35–58% от случаите могат да оставят дълготрайни неврологични последици.
Практическите мерки за намаляване на риска включват носене на светли, тесни дрехи с дълги ръкави и панталони, използване на репеленти, избягване на висока трева и храсти, проверка на дрехите и тялото на всеки два часа и след разходка — душ и изпиране на дрехите. Ако намерите кърлеж, отстранете го с пинсети, близо до кожата и с плавно дърпане нагоре, третирайте раната с антисептик и предайте кърлежа за изследване, ако е възможно. Тези прости мерки намаляват риска и помагат навреме да се потърси медицинска помощ при симптоми.
Текстът е предназначен за читателите на важни новини; за допълнителни подробности и съвети вижте таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
