Глутенът е в основата на многобройни спорове в сектора за здравословно хранене и е честа тема в новини и социални мрежи. В материала се преглеждат най-разпространените притеснения и твърдения и се проверява докъде стигат доказателствата, като целта е да се отделят установените факти от популярните митове, съобщава town.bg.
Глутенът представлява група протеини, които се срещат в пшеницата, ръжта и ечемика. За хората с диагностицирана целиакия наличието на този протеин е сериозен здравословен проблем, тъй като предизвиква автоимунна реакция и увреждане на тънките черва. При останалата част от населението обаче картината е различна и масовото представяне на глутена като универсален враг често няма научно покритие.
Първият разгледан мит е, че глутенът е вреден за абсолютно всеки. Тази идея се популяризира от инфлуенсъри и диети, но специалистите от Медицинското училище в Харвард не откриват убедителни доказателства, че хора без целиакия или без ясна чувствителност получават ползи от безглутенов режим. За голяма част от населението глутенът не е рисков фактор.
Вторият мит е, че безглутеновата диета автоматично води до отслабване. Доказа се, че отслабването при хора, които премахват хляб и паста, се дължи най-вече на по-стриктен контрол върху храненето и намаляване на преработените продукти, а не на липсата на глутен. Освен това много търговски безглутенови заместители могат да бъдат по-калорични и с повече захар и мазнини, за да се постигне подходящ вкус и текстура.
Третият мит е свързан с твърдението, че глутенът предизвиква хронични възпаления при здрави хора. Доказателства за това липсват; остра имунна реакция към глутена е характерна предимно за пациенти с целиакия. Самата пшеница не представлява универсален източник на възпаление при хора без автоимунно заболяване.
Четвъртият разглеждан мит касае подуването след консумация на хляб, което мнозина автоматично отдават на глутена. Усещането за тежест и газове често е следствие от други вещества в пшеницата—т.нар. FODMAP въглехидрати—които ферментират в червата и предизвикват дискомфорт. Това означава, че оплакванията не винаги се дължат на глутен и че отказът от хляб не е универсално решение.
Петият мит приема чувствителността към глутен за измислица. В медицинската практика се признава съществуването на нецелиакична чувствителност към глутен, при която пациентите изпитват подуване, коремни болки, умора или „мозъчна мъгла“ след тестени изделия, без да има увреждане на червата, характерно за целиакия. Липсата на специфичен кръвен тест затруднява диагнозата и тя често се поставя чрез изключване на други състояния.
Шестият и много практичен мит е, че при съмнение за проблем е правилно незабавно да се прекрати консумацията на глутен. Това е опасна грешка, тъй като отказът от глутен преди медицински изследвания може да доведе до фалшиво отрицателни тестове за целиакия. За да бъдат диагностичните изследвания надеждни, е необходимо в организма да има експозиция на глутен; правилната последователност е първо преглед и диагностика, след това промяна в диетата.
Равносметката е ясна и важна новина за потребителите: за хората с целиакия безглутеновият режим е въпрос на здравословен контрол и безопасност. За останалите население самостоятелното спиране на глутена без медицинско основание рядко носи полза и може да създаде рискове — сред които дефицит на фибри, витамини от група B и други микроелементи. При продължаващи оплаквания е по-разумно да се потърси медицинско мнение, вместо да се разчита единствено на онлайн диагнози и съвети.
Тази статия представя актуални новини по темата и цели да отдели фактите от популярните твърдения; читателите могат да следят развитието и анализите и на таун.бг за допълнителни материали и коментари.
Абонирайте се за нас в Google News.
