Президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова заяви, че фокусът на страната трябва да бъде насочен към изпълнението на европейските критерии за членство, а не към продължителни дебати по исторически теми. В интервю за държавната агенция МИА тя подчерта, че според нея процесът на европеизация не бива да бъде обвързван с разрешаването на исторически въпроси.
По думите ѝ Скопие трябва да получи възможност да напредва към Европейския съюз чрез изпълнение на изискванията, заложени в Копенхагенските критерии, които поставят акцент върху демокрацията, върховенството на закона, човешките права и защитата на малцинствата.
Силяновска-Давкова посочи, че европейските договори гарантират уважение към националната и културната идентичност на държавите и според нея именно върху тези принципи трябва да се изгражда процесът на разширяване на Съюза. Тя акцентира върху разпоредбите на Договора за Европейския съюз, които предвиждат равнопоставеност между държавите и зачитане на техните конституционни и политически особености.
В изказването си държавният глава коментира и двустранните отношения с България. Според нея Договорът за приятелство и добросъседство от две хиляди и седемнадесета година е бил замислен като инструмент за подкрепа по европейския път на Северна Македония. Тя изрази мнение, че очакванията за по-активна подкрепа от страна на София не са били оправдани в пълна степен.
Президентът подчерта, че принципите на добросъседството трябва да се основават на взаимно уважение и сътрудничество, а не на блокиране на европейската интеграция.
Темата за отношенията между двете държави остава чувствителна и на фона на продължаващите разногласия около изпълнението на условията, заложени в преговорната рамка за членство на Северна Македония в Европейския съюз. Представители на властта в Скопие нееднократно са заявявали, че не подкрепят част от поставените изисквания и настояват за промяна на подхода към процеса на присъединяване.
Изявлението на Силяновска-Давкова идва в момент, когато европейската перспектива на страната продължава да бъде една от основните теми както във вътрешнополитическия дебат, така и в отношенията със съседните държави.
