Докато здравната система в България продължава да се задъхва, нова вълна от възмущение залива страната. Хиляди болни хора твърдят, че са подложени на системен натиск и дори репресия от институциите, които би трябвало да ги защитават – ТЕЛК и НЕЛК.
По думите на потърпевши, въпреки наличието на ясни медицински диагнози, епикризи и решения от лекарски комисии, процентите на инвалидност масово се намаляват. В някои случаи това води до драстично орязване, а дори и пълно отнемане на пенсиите – жизненоважен доход за хора, които често не могат да работят.
„Как е възможно човек с доказано тежко заболяване изведнъж да се окаже ‘по-здрав’ на хартия?“ – питат гневни граждани. Въпросът остава без отговор, но последиците са болезнено реални.
Официално, властите обясняват промените с опит за ограничаване на корупцията – чрез разместване на комисии из цялата страна. На практика обаче, според десетки сигнали, това води до нов вид хаос: забавяния с месеци, объркани процедури и усещане за целенасочен тормоз.
Хора разказват, че са принудени да чакат с месеци за решения, през които остават без доходи. Други твърдят, че са подложени на унизително отношение и непрозрачни преразглеждания на състоянието им.
И всичко това се случва на фона на растящи разходи за живот – високи сметки за ток и вода, скъпи храни и лекарства. За мнозина това не е просто административен проблем, а въпрос на оцеляване.
Кой носи отговорност за тази ситуация? Кой допуска болни хора да бъдат поставяни под такъв натиск? И докога държавата ще „затяга колана“ именно около най-уязвимите?
Докато институциите мълчат, напрежението расте. А зад сухата статистика стоят реални хора – майки, бащи, баби и дядовци, оставени да се борят не само с болестите си, но и със системата, която би трябвало да им помага.
