Политологът проф. Румяна Коларова изрази остра критика към идеята България да демонстрира специално отношение към Руската православна църква и нейния патриарх, като постави под съмнение както политическата логика, така и моралната обоснованост на подобен подход.
В ефира на „Тази сутрин“ тя подчерта, че не вижда основания българската държава да заема изключително внимателна или привилегирована позиция към руския духовен център, при положение че, по думите ѝ, не е отчетено реципрочно уважение към България. Според нея подобна линия на поведение може да създаде впечатление, че националното ръководство се съобразява повече с външни интереси, отколкото с българския държавен приоритет.
Коларова постави под въпрос и аргумента за защита на православната идентичност, като го определи като несъстоятелен в конкретния контекст. Тя отбеляза, че православният свят е много по-широк и не се изчерпва с Русия, като посочи, че Украйна, Румъния и Вселенската патриаршия също принадлежат към същата религиозна традиция. В този смисъл, според нея, използването на религията като основен политически аргумент представлява опростяване на сложни международни отношения.
По думите ѝ, когато липсват ясни политически и стратегически аргументи, често се прибягва до идентичностни обяснения, които звучат емоционално, но не решават реалните проблеми. Тя постави и въпрос защо подобна чувствителност не се проявява по отношение на други православни общности, които също са засегнати от войната в Украйна.
В коментара си политологът определи подобни действия като политически и институционално проблематични, като стигна до извода, че те могат да се възприемат като вид символично унижение на държавната позиция.
В дискусията се включи и проф. Мария Пиргова, която предложи различен прочит на ситуацията. Според нея реакцията на европейските институции спрямо Руската православна църква и нейния духовен лидер е част от по-широк политически контекст, в който религията често се оказва инструмент на международните отношения.
Тя подчерта, че в исторически план православната църква на Балканите винаги е имала и дипломатическа роля, а връзката между държава и църква е била дълбоко преплетена. В този смисъл, според нея, настоящите спорове не могат да бъдат разглеждани извън историческата традиция и геополитическата рамка.
Пиргова изрази мнение, че българската позиция по отношение на санкционни списъци, засягащи църковни фигури, има не само политически, но и икономически измерения. Тя акцентира върху това, че прекъснатите или замразени отношения с Русия водят до реални загуби и поставят редица стратегически сектори под натиск.
Социологът Елена Дариева също се включи в дебата, като насочи вниманието към по-дълбоките механизми на общественото въздействие. Според нея религията често се използва като силен инструмент в пропагандни и политически процеси, тъй като формира идентичност и колективни представи.
Тя посочи, че преплитането между политически структури и религиозни институции не е ново явление, а исторически устойчив модел. В този контекст Дариева даде пример с дългогодишни идеологически конструкции, в които религията се използва за легитимация на геополитически тези и противопоставяния.
В крайна сметка дебатът очерта ясно разделение между две гледни точки – едната, която настоява за стриктна защита на националния интерес без символни отстъпки към външни религиозно-политически фигури, и друга, която вижда в подобни действия част от по-широка историческа и стратегическа рамка, в която България неизбежно участва.
