Възможно е политическата картина у нас да се развива по по-сложна линия от публично видимата, като ключов въпрос остава какви са интересите на президента Румен Радев и формацията „Прогресивна България“. Това мнение изрази политологът доц. Стойчо Стойчев в интервю за БНР, коментирайки динамиката след изборите и възможните конфигурации в новия парламент.
По думите му в публичното пространство вече се появяват различни сценарии за пренареждане на парламентарните сили, включително идеи за групиране на депутати с цел осигуряване на по-стабилно мнозинство. Според него не е изключено част от политическите формации да търсят формули за по-голям комфорт при приемането на ключови решения, включително конституционни промени.
Стойчев отбелязва, че в миналото са се обсъждали варианти за разцепване на коалиции с цел преразпределение на влиянието, като подобни хипотези периодично се връщат в политическия дебат. Той обаче подчертава, че не всички подобни сценарии са реалистични или практически приложими в настоящата ситуация.
Политологът прави паралели и с предишни парламентарни конфигурации, при които коалиционни формации са действали като отделни групи, за да запазят или увеличат парламентарното си влияние. В същото време той поставя под въпрос дали подобно разделение би било рационално при сегашния брой депутати в ПП–ДБ.
По негови думи ключов фактор за бъдещата стабилност на всяка коалиция ще бъде началото на работата на новия парламент и конкретните политически решения, които ще бъдат взети още в първите месеци. Тогава, според него, ще стане ясно дали ще се запази единството или ще се отвори път към ново пренареждане.
Стойчев коментира и резултатите от изборите, като ги определя като нормални за период на политическа конкуренция, в който част от формациите губят подкрепа, а други не успяват да реализират очаквания ръст. Той подчертава, че подобни процеси не са изключение, а закономерност в развитието на българската политическа система.
В анализа си политологът обръща внимание и на влиянието на местната власт, като посочва, че реалната политическа тежест често зависи от контрола върху общините и ресурсите. Според него именно там може да се проявят най-осезаемите промени в подкрепата към отделни политически сили.
Като обобщение той отбелязва, че бъдещите политически процеси ще зависят най-вече от първите действия на управляващото мнозинство и начина, по който то ще управлява отношенията между централната и местната власт.
