Върховният касационен съд окончателно постанови, че прокуратурата дължи обезщетение на Антоанета Василева заради прекомерното забавяне на наказателното производство срещу нея. Решението е по дело, заведено по Закона за отговорността на държавата, след като първите две съдебни инстанции бяха отхвърлили претенциите ѝ.
Разследването срещу Антоанета Василева и съпруга ѝ Цветан Василев започва през октомври две хиляди и четиринадесета година по подозрение за изпиране на средства в особено големи размери в периода между две хиляди и дванадесета и двадесети юни две хиляди и четиринадесета година. Досъдебното производство е възложено на Националната следствена служба и повече от десетилетие по-късно все още не е приключило.
През две хиляди и двадесет и трета година Василева поиска от съда ускоряване на разследването. Тогава магистратите определиха тримесечен срок за приключване на действията по делото, предявяване на материалите и внасяне на обвинителен акт. Въпреки това указанията не бяха изпълнени и производството остана висящо. Към онзи момент събраните материали надхвърляха деветдесет тома с повече от двадесет хиляди и петстотин страници.
В мотивите си върховните съдии посочват, че държавното обвинение не е представило убедителни аргументи защо разследването продължава толкова дълго. Според съда липсват конкретни данни за извършените процесуални действия, не е изяснено какво остава да бъде направено, нито е представен план за приключване на досъдебното производство.
Магистратите подчертават още, че прокуратурата не е доказала нито изключителна фактическа или правна сложност на случая, нито е обосновала необходимостта от продължителното му разглеждане. Според съда подобно забавяне надхвърля разумните срокове, предвидени в закона.
С окончателното си решение Върховният касационен съд присъжда на Антоанета Василева обезщетение в размер на дванадесет хиляди лева за претърпените неимуществени вреди. Освен това прокуратурата е осъдена да възстанови и направените по делото съдебни разноски в размер на две хиляди петстотин четиридесет и едно евро. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
